glowfish*inside

Моята борба и фън шуи за града

2012-01-26T14:28:00.002+01:00

Седя и гледам как снегът засипва колата навън, а с нея - и последния шанс да се приберем заедно. Колко са нещата, които ще ме накарат да се чувствам по-добре в София? А моите приятели? Списъкът, заради който си казваме, че сме изостанали, затънтени, мърляви, некултурни, безперспективни, заради който дните ни понякога започват зле още по пътя към работа. Това са няколко прости неща, толкова повърхностни - все едно човекът, който ги е мислил, обръща внимание само на външния вид. Но с които един ден, когато егото ми се раздуе окончателно като жаба в размножителен период бих цъфнала на изборите за кмет с тях като задачи за мандата.
Отворена съм за предложения, ще добавям и аз, но ето какво е до момента.
Моловете вече дори актриските се научиха да казват, че в "мола е лошо". В повечето случаи не могат да ти обяснят защо, но на тях това не им е работата, а да блестят. Наистина, в София има много молове и бла бла. Но те са удобни по много причини, единственото, което искрено ме дразни, че там освен да ядеш и пазаруваш, друго не можеш да правиш, вече и кина не останаха. Така като гледам картата на София, освен за ядене, пиене и пазаруване, няма много други места просто за забавление - няма увеселителен парк, места за игри, публични домове, (шегувам се, ама не съвсем).
Така неусетно стигаме до
Местата за ходене Представи си, че си се наял и случайно не ти се пие. Къде ще отидеш? Аз се стреснах от отговора когато се подмазвах на един приятел и му обещавах "да го заведа някъде на хубаво". Всъщност, нямаше къде да го заведа, където да не се яде, пие и пазарува, затова правихме секс, но не е нормално наистина да нямаме никакви други интереси, поне според хората, които отварят места.
Счупените плочки
Спъват те, под тях се събира вода и кал, може да паднеш, да ти заклещят токчето, за ударят крака и заради тях си постоянни мръсен. И колкото и да се оплакваме, за тях не е изцяло виновна общината, ами колите, които безпощадно се качват върху тях. Не знам от какво трябва да е този паваж, за да издържи. Това, че нещо е общо, не значи, че трябва да се руши, аа ма ха. Крайно време е да се намери решение за паркирането, не всички са шофьори тип простаци, що се отнася до простаците - за тях глоби.
Кучешко ако тук - кучешко ако там Ако има нещо наистина дадено ми от Бога, това е моята гнусливост. С нея се боря цял живот, все пак живея в София и като малка се запирах като магаре на мост, ако майка ми искаше да минем през минираните улички около Солунска и Витошка - ааа, не, за мен само булварди. Може да съм смешна, но лайната са гнусни и заразни и не ми дреме кое чихуахуа ги е изсрало. Щом не си прибира лайната на кучето, човекът е простак, а за него - глоба.
Шахтите са още нещо, в което се препъваме, падаме и забелваме нос. Защо или са издадени, или хлътнали, или им липсва решетка за мен остава пълна мистерия. И тук ще се глобяваме.
Дупките ги знаем наизуст, но не мога да ги пропусна.
Парковете са любимо място за бири, но в една част са пълна мизерия. Трябва да се поддържат целите, а не само там, където има будки и кафета. Охраната да не се занимава само с това да сваля учениците от облегалките на пейките, ами и от това да се чупи и мърля.
Храчките са, подозирам, една изненадваща категория. Но точно заради това съм ги изнесла в отделна точка. За дупките е говорено, но плюенето по улиците е мегагняс, която явно трябва да се изкорени от селските ни душици. По принцип, за това също има записана глоба - като за хвърлянето на боклук на обществено място.
Мърльовците Изглеждам като маниачка на тема чистота, да, но не ме е срам, че не мириша. Tези ме хвърлят в чудо, но трябва да ги преборя, защото са ужасен дразнител. Може табелки да наслагам и да въведа проверка на ушите на входа на метрото, или знам ли - с тях просто не се живее.

Анджелина Джоли

2012-01-20T08:45:00.000+01:00

Да се състезаваш със скучна жена за някой мъж е все едно да се състезаваш с горепосочената. Просто няма как да спечелиш срещу съвременните Мелани (от "Отнесени от вихъра") - те изглеждат надеждни и предани евентуални майки и съпруги, какво по-безопасно в едно несигурно бъдеще. Нищо, че още след минута забравяш, че си говорил с тях, не танцуват, защото музиката не ги вълнува, но процъркват от радост, когато видят хипарски обици от Умбопо, което не е углавно престъпление, но трябва да се компенсира някак, за да бъде простено. Те със сигурност имат богат вътрешен живот, иначе защо все са с безкрайно много кисели капризи, за да се впечатляват мъжете и да си мислят "ей, тази си знае цента".
Или и аз не знам какво си мислят, но съм забелязала, че киселите мадами, на които трябва да носят, прислужват и пеят под балкона много се котират. Сърцето им трепва от това да тормозят мъжа до себе си, който моментално се превръща в дакел, но пък и двамата са доволни. Те не могат да го оставят на мира и да четат книжка например, защото, както вече казахме, на тях просто нищо не им е достатъчно интересно, за да си седнат на дупетата и да им задържи вниманието за повече от няколко минути.
За да се състезаваш с такова, трябва да се откажеш от себе си и богатия си вътрешен и външен живот, за да мигаш "умно" и да възпиташ у себе си пасивно-агресивно поведение, с което да разваляш настроението на всички и въпреки това да пиукаш мило и никой да не може да те обвини в нищо. Не е толкова лесно, колкото изглежда.
Всъщност, убедена съм, че и самата Анджелина Джоли е била пренебрегвана заради такива. Ами да, помните ли - тя носеше капсула с кръвта на Били Боб, имаше колекция от ножове и суицидни изблици, сега пък се е вманиачила на тема деца. Не, не всеки може да понесе това, колкото и да точи лиги на картинка, по-добре е при мишката.

Как да изгоним злите духове от дома

2012-01-13T10:22:00.000+01:00

Ето това е най-невероятната ключова фраза, по която някой е стигнал до моя блог. Винаги съм си мислила, че интернет е манна небесна, защото информацията е спасителна за критичното мислене и гражданската позиция. Някак си представях, че настъпва масово просветление, нов Ренесанс.
Обаче не е така, от тоновете информация нищо не се раздвижва, ставаме всеядни. Защо започнах със злите духове? Ами защото си наложих да гледам и слушам на пръв поглед нормални хора разни теории от рода на индиговите деца, поръчките към вселената, рептилите и всякакви подобни и различни. Освен това как всички разбират от зодии и ти казват ти какъв си без да сте прекарали ден заедно.
Та гмурка се човека онлайн, нахъцва се на нещо такова, сграбчва го като ценна перла и започва да пръска семената на собствената си глупост. Как за секунда не се пита дали е вярно и дали - възможно.
Да започнем с децата. Всяка майка иска да е родила полубожество и тъй като слава Богу непорочното зачатие все е твърде съмнително, то нека поне да е индиго и да е с виолетова аура, психични умения и да е брънка от новото еволюционно ниво.
Всъщност, за аурата.няма едно мнение. Според някои учения, Кабала вкл. тя е като дъга, при различните хора свети това ниво, което му е най-развито. Според други, цветът й се променя , който вярва, да си прочете. А иначе, откога хора, които минават за християни, нямат понятие от каквито и да е източни философии извъднъж повярваха в аурата? Родителите винаги ще искат децата им да са специални, точка. Не вярвам в индиговите деца и мисля, че е опасно да се възпитава недосегаемост у малките келеши, дори заради собствената им безопасност. В общи линии "явлението" индиго е повод за гордост и успокоение на родители на хиперактивните деца, а Нанси Ан Тапе със сигурност е спечелила доста като е пробутала тази фундаментална простотия.

Поръчките към вселента са друго нещо, което ме дразни, ама много. Там парите се печелят от Пауло Коелю и Ронда Бърн, и който там успее да се закачи с някое уъркшопче и презентацийка. Те изваждат от контекст реплики от Библията и други свещени книги и обясняват как само да поискаш, ще имаш S класа. Ако не стане, нещо не искаш от вселената като хората. А ако си купиш 20-годишен Голф, нещо не си "кодирал" както трябва. Първо, аз също вярвам, че ако искаш нещо и работиш, по-вероятно е да го постигнеш и това няма нужда някой да ти го изнесе като лекция. Второ, едва ли в Библията са имали предвид коли, коне, магарета и изобщо такива материални неща, но ню ейдж душата е всеядна.
За рептилите не мога да пиша, там само повдигам вежди и оставам без думи. Ама вие наистина ли!?
За щастие, поне тези, които вярват, че Хитлер е жив, имплант, клониран и е на Северния полюс не са толкова много.

P.S.
Аз медитирам, интересувам се от различни религии, окултни учения и обожавам картите Таро. Но това не ми пречи да премислям и експериментирам, преди да си създам мнение.

Празнител

2011-12-29T11:14:00.002+01:00

Нова година и Коледа винаги са ужасно разочарование. Но не защото са лоша идея, а защото винаги имаме погрешни очаквания, които не се сбъдват и ни оставаме помръкнали и тъжни. Това може да са подаръци, които пак не са уцелили десетката, роднини, които са се напили твърде бързо или твърде бавно и не са паднали под масата на време, приятели, които капризничат, любими, които ги няма, навици, които не са изчезнали. Профукваме всичко налично, веселим се като за последно, а после, когато надеждите залинеят, залиняваме и ние. Чудото няма да дойде на Коледа, нито на Нова година, може би ще е по-нататък, а може и вече да сме го пропилели. Не може 12 месеца да живеем без да сме сътворили нито една изненада, сбъднали нито една магия и изведнъж да се случи чудо. То просто няма откъде да дойде, нали трябва да се роди в нечий мозък. Светът е подтискащо реален и съпротивата срещу това е малко. Всички искаме да живеем във филм, но страхът оставя само плахата надежда по Коледа.

Боят на картинка

2011-12-27T17:01:00.001+01:00

Явно тези момичета, които иначе харесвам, са расли в саксия. Иначе не мога да си обясня защо държат да се побийват сексапилно в клиповете си. Ритниците и шамарите, колкото и секси да изглеждат на картинка, си остават ритници и шамари, с които нараняваш някого, разбиваш му зъбите и му причиняваш лоши неща. И хайде да минем без приказки за революции и скандали в чаша вода, няма такова нещо в 21-век.
Няма какво да се защитавам, че не съм сухарка - точно такава съм, когато става дума за неща, които намирам за принципни. Ако не ми правеше впечатление, че доста често младите, сравнително нови, известни, и талантлива млада жена имат подобни парчета, нямаше да се впрегна. Но ето го под носа ни и то свръхестетизирано и забавно - толкова красиви счупени носове, които, о, виж, отиват на цветята по полите им.
Явно тези хубавици (и Джейми Хинс) не им се е налагало на разбият нечия нахална муцуна или по-лошо - да се защитят с ритник и бяг. Ако не им се е случвало, сигурно няма как да разберат, че това е нещо лошо и унизително. И тъй като циклих по въпроса защо така, осъзнах, че няма как, ако живееш защитен и сигурен за съществуването си да не намериш нещо екзотично в непозволените неща.
И друго - защо сексът се цензурира, а пердахът, макар и палав (за мен няма палав, но май искат да го изкарат такъв) се върти до откат. Аз предпочитам чукане - здраво, страстно, с животински писъци и крясъци, което разцепва земята и създава планини. Но не това, не.

Beauty and the Beast

2011-12-19T09:10:00.000+01:00

Одрахме звяра, измихме ножа от кръвта, изкъпахме неоновите цветове на Brave New Wool и ги заведохме на коледното събитие на Иван Асен 22 белички и чисти. Който иска да ги види - в шоурума на Нели Митева са до 22-ри декември.

В снежен следобед

2011-12-08T12:23:00.001+01:00

Искам да не ти пука,
че нямам пари и нямам работа, не съм богата наследница, не съм известна, няма ме по телевизора, на снимки излизам притеснена и на вид съм толкова обикновена, че съм чак доволна от това.
Че откривам моя лукс по неведоми пътища, че искам да спася уличен пес, не да гледам мопс или хъски, че ще си скова мебели, вместо да тъна в буржоазно бежово, че ще ни е трудно, че искам да имаме легло и стая, на която да изрисувам стените, да налепя стикери по стъклата, да ушия пердета и да ни е хубаво, хубаво.

Brave New Wool

2011-12-07T14:02:00.001+01:00

Колекцията вече може да се поръчва и на сайта на artishock, но все още може да се види и в +това на Марин Дринов 30.

Държавни помощи

2011-12-06T11:17:00.000+01:00

Винаги съм мразела мрънкащите артисти, които обясняват как тази "майчица", държавата, трябва да се грижи за тях. Винаги, когато чета поредния ревльо си казвам "хахаха, този пък не може да продава и другите са му виновни".
Обаче май не е точно така. Защото дори държава като Холандия, които уж спазват пазарните правила, си имат DutchDFA , които са една от десетките асоциации и организации, на които дължим възхода на холандския дизайн последните години. Сред партньорите е не друг, ами техните министерства на културата, икономиката и външните работи.
Но вместо да въртят св..ки на техния Вежди Рашидов и бандата му, дамите и господата от DutchDFA правят филмче, с което представят изумителната Айрис ван Херпен.
Ето срещу такава държавна помощ нямам нищо против.

Нищо нередно

2011-12-01T23:39:00.000+01:00

Що за глупости четем? Това се запитах, когато преди седмица ми се наложи да обясня на цял куп ресторанти, че не трябва да ми плащат, за да отговорят на въпроса ми какво според тях е българската кухня. Всъщност, какво съм ги питала не е важно. Важното е, че те очакваха да им искам пари за това - щом кажа, че съм от медиа и дъра-бъра, биха ли коментирали, въпросът е "А колко ще ни струва това". Разбирам, че са им се случвали какви ли не неща, но хората очакват да ги таксувам за мнение (което е и доста символично, като се замислиш)? Както и да е, обясних им как стоят нещата и всичко мина. След известно време един приятел ме попита по колко плащат местата, за да влязат в сайта ни. Казах му николко, ние просто следим новите и пишем честно за добрите. Той не ми повярва.Както не ми вярват, че "платен PR" не е PR, а някакъв уродлив мурант, роден с дружните напъни на Насколазаровци. А най-тъпото е, че и хората не намират нищо нередно да им искат пари - просто се чудят каква е таксата и дали могат да си я позволят. И си мислят, че аз съм длъжна да ги харесвам, ако могат да плащат, но са направили някоя голяма тъпотия, която не заслужава да съществува, какво остава да се пише за нея. Случва ми се, когато съобщавам за събитие, от медиата да искат от мен да напиша текста. Когато търся информация за нещо, да попадам на прессъобщения, клонирани из сайтовете. За някои събития попадам само на това. Никой не е проявил интерес да им се обади и да ги попита какво ще правят, какви са тези, които участват. А да са толкова подробни и незаменимо-добре-написани прессъобщенията - не са. Затова и когато чета възторжени писания се питам кой всъщност го е писал и дали са честни. Когато проверя сама, често съм разочарована. Ако една медиа е честна към своите читатели, тя е в непрекъсната опасност от фалит, така ми се оправдават. Но ако не е, е просто красиво нещо с картинки на лъскава хартия и наистина не заслужава да й се вярва. То пък и читателите често са толкова заблудени, че дори не разбират, че са честни с тях. И не го оценяват, и не възприемат медиата като съюзник, ами друсат гюбеци и когато кажа какво работя, съм поставена в позиция да се заящитавам. Съжалявам, ако обиждам няколко, но за мен медийната култура в масовия случай е не 0, ами -.Не желая да се оправдавам, разбирам, че реклама трябва. Но повсеместното брандиране, превръщане на медиите в рекламна брушура, а на журналистите в захилени и мазни пухени човечета - опа, те не са журналисти, те са адреналинки, реалити звезди, музиканти, възпитаници на НАТФИЗ, на улицата и чалга-сцената - води до това, което виждаме и няма нужда да го обяснявам.

sofia london moskva: Новата колекция на artishock на Зазимяване (3 и 4 ...

2011-12-01T16:56:00.000+01:00

sofia london moskva: Новата колекция на artishock на Зазимяване (3 и 4 ...: Тази събота от 10 ч. artishock ще кацне в + Това , когато ще започне Зазимяването . Нещата, които ще могат да се видят там, са част от новат...

2011-11-28T13:42:00.001+01:00

Когато се съберат мъже-приятели се пие уиски, а когато са жени - се яде Активия.

Другите светове ти пращат целувки

2011-11-26T20:58:00.001+01:00

Палачинки, плетки, печена тиква. Така мина цялата ми събота. Не знам дали сме в бързото време, но откакто сменихме часовниците съм загубена във вътрешното си усещане. Докато стана и се събудя (защото често вървя и спя), то се стъмнило и за какво друго да мисли човек, освен с кого и къде да излезе. Леко преигравам, има и още - глобално погледнато, едно от малкото неща, за които си струва да се мисли, всъщност са другите светове. Те не ни ограничават до разни общоприети (как мразя ограничението в тази дума) физически закони, за тях можеш да прекроиш всичко и да вярваш, докато ти стане лошо - все едно си предишал с кислород. Да, всичко е възможно, не само сладникави еднорози в облаци от захарен памук. Символът на абсолютната свобода за изчаткалото съзнание. Спомняте ли си Чоки? Ето, черпя с малко. Мисля, че с него започна. После анимациите Буревестниците и Старком. После минахме на филми за възрастни като Туин Пийкс и Досиетата Х (има рима, дали са ТЕ). А сега гледайте да не пропуснете и Another Earth.

2011-11-24T14:16:00.001+01:00

Знаете за какво говоря. А сега нека видим бъдещето. Да влезе Чоки.

Те не умират

2011-11-22T20:58:00.001+01:00

Не вярвах, че ще го кажа, но съм готова да призная приноса на Вазов в българската литература. "Патриархът" притежава тромав стил, неумел език и неусетно те кара да зажаднееш за многотомник на Александър Дюма. Затова пък описанието на възрожденската драма Многострадална Геновева в Под игото е "актуално е до днес". Аз поне се чувствам сред "живите образи" на Соколов, Мунчо и мечката Клеопатра всеки ден, когато чета това . Само че на нашата сцена виждам как Дянков сгрешил на теория, но не и на практика, как Тотю Младенов си посипва главата с пепел, как Волен Сидеров "отнел" приятелката на заварения си син и как като слънце над всичко това свети всички-знаем-кой. Незаменимо.

Крионика за чувствата

2011-11-20T16:39:00.000+01:00

Практикувам заяждане заради самото заяждане, не искам да ме харесват хора, които не са ми симпатични. Причини колкото искаш - бавни си мозъци, тъп хумор, прилепнали черни блузки, безвкусни сребърни бужута, любов към немските коли, страст към фитнеса (а не към спорта) и омраза към добрите маниери. Когато те са убедени колко съм ужасна, ще мога на спокойствие да им се дразня и да имам пълно основание за това. Звучи садистично, но всъщност е нещо като крионика- дълбоко замразяване на моите меки части, за да ги опазя по-добре от нашествия. На повърхността оставам остро-остра от кристали. И само нечия целувка може да ме събуди.

Виж кой е тук

2011-11-19T20:48:00.001+01:00

Още мои шопинги за Sofia Live.

catwoman

2011-11-17T22:17:00.001+01:00

Скърцането от стената упорито ми досажда, особено когато цъкам и чета. Ставам, разхождам се и пазя тишина, мисля си, че щом не спират, няма какво да крият - че ще ме крадат, например. Но все пак гушвам котарака - против някои сили е по-добре да имаш нещо с искри, отколкото без. Опасните между тухлите цвърчат и острят нокти, а котешкото момче е наострило уши. Чудя се дали те ни подслушват или ние тях, и дали треперят като мен - защото мацу не знае що е страх, той не вярва в духове.

Карамел и канела

2011-11-17T21:43:00.001+01:00

И още от стайлингите ми за Sofialive.

2011-11-16T22:19:00.001+01:00

Нямам връзка със себе си. Ти да видиш колко е странно. На 10 метра под водата съм. Добре де, все някъде трябва да си държа органите.

Фантастичният господин Фокс

2011-11-16T19:20:00.004+01:00

И още от Sofialive.

Мечешка прегръдка

2011-11-16T19:17:00.003+01:00

Още шопинг от Sofialive.

2011-11-16T08:19:00.001+01:00

Да поизкъпя този-онзи в гняв е най-добрата терапия за мигрена.

Тя така, той - иначе

2011-10-30T09:35:00.004+01:00

Никога не бих си позволила на първа среща да обясня на човека как ще си заживеем заедно и ще си имаме куп дечица. Не защото се спирам, а защото не ми идва на ум. Първо гледам дали ми е интересно, дали има за какво да си говорим, колко акъл има в главата и всякакви такива тривиалности, на които мама ме е учила. Да фиксираш бащата на наследниците си още в началото е доста болно - тези неща не се решават от днес за утре, въпреки че стават за части от секундата. И да, можеш да познаеш любовта от началото, но общото бъдеще може да няма много общо. Отделен въпрос е, че ако го направя, човекът, с който имам среща, ще избяга с 200, ще разкаже на всичките си приятели, ще се оплаче на Плейбой, Ева и Тройка на разсъмване как жените сме фиксирани във връзките и
мислим само как да го "вържем".
Но пък съм била на няколко срещи, на които момчетата още в началото ми разказаха за апартамента НИ в зона Б5, кучето НИ - френски булдог и децата НИ, които ще се отглеждат с желязна дисциплина - само пола им още не ми беше зададен - дали да отгледаме "малка руса принцеса" или "негов смел и силен син". Най-безобидната ми реакция в такива случаи е неудържим смях. Най-обидната - "абе ти луд ли си" и "нека си останем приятели". Последният случай беше, когато разбах, че според него ще заживеем след няколко месеца в общ апартамент и на елегантния ми опит да го обърна на шега с "ама това жилище е малко за двама съквартиранти, има само една спалня" ми беше казано "за какво са ни две спални, глупаче". Аз изтръпнах. Защото има два варианта - или ме мисли за толкова глупава, че да лапна, че той е готов за връзка и след неколкократно плющене да се окаже, че не е баш така, или е толкова неразумен, че иска да живее с мен без да ме познава. И двете са неприемливи. Да, има и трето - да го е казал на шега. Но аз ако го кажа на шега още утре няма да ми вдига телефонa
защото съм маничака
Знам, че не мога да променя клишетата - той като мъж може да го каже и на сериозно, и на шега, дори е някак СЛАДКО и МИЛО и аз трябва да ритна тавана от кеф, че той ме е избрал, но много си пожелавам хората около мен и тези от бъдещето да са искрени и честни - пред себе си, мен и бъдещите ни творчески планове.

2011-10-24T10:00:00.002+02:00

За кралската сватба, кварталните скинарчета и собственото му погребение - в интервюто ми с mr. Стефан Карчев за Sofialive.bg тук

2011-10-22T15:31:00.001+02:00

Най-груби към теб са хората, с които никога и при никакви обстоятелста не би правил секс.

И аз знам какво божават мъжете

2011-10-06T22:50:00.007+02:00

Абе ееей, няма да обиждате тате!
Това си казах, когато видях билборд с реклама на канал, по който се излъчва шампионската лига. На него талантливи копирайтъри бяха цапнали "Истинските мъже не обичат футбол, те го обожават". Исках да им фрасна един в тъпата рекламна муцуна, защото са действали като с формичката за сладки. А ние сме тестото. Но са в заблуда, одавна с послания от конвейра не се постига нищо (на това място премигвам с надежда). Но да, така или иначе този канал ще се гледа - с или без тъп текст, достатъчно е хората да знаят за него.
Но нека се върнем на копито. Който ме познава, знае, че не съм момичето на тате. Комуникацията ни ту е трудна, ту - невъзможна и то не защото той не гледа футбол. Може да не важи за всички, но мъжете от неговото поколение май са си такива - не предразполагат много към споделяне, все знаят по-добре, киселеят, обичат монолозите. Въпреки това много се обидих, че не е истински мъж. Ама как беее, баща ми е с чист и ясен ум, здраво тяло, рационален, интелигентен, запомня светкавично, приятелите му го използват за съветник. Ако има връзка между високите дози футбол и тях, то нека някой да ми я изнамери и да се опита да ми я обясни, нищо, че съм жена. Пък и доста телевизионни запалянковци дори не ритат, а мислят, че спортът върви с бира и попръцкване. Много мъжествено, направо ще се задуша от феромони.

Език на омразата и други истории

2011-09-29T13:49:00.004+02:00

Лумпените винаги ще намерят начин да изпълзят и да се сбият с някого. Лошото е, когато срещам сравнително нормални на вид, често млади хора, които ми говорят с клишетата, вкарани в устите им от подобни. Хубаво е да се научим да мислим самостоятелно. И не, не ромите са причина за драмата в Катуница, а политическият чадър над цар Киро и бездействието на институциите. Видях идеята за докладване на групите с омразна реч от Еленко, разгледах цялата гняс вътре и ги поствам тук , тук , тук.
И тъй като бях ужасена от безобразния правопис, искам да добавя само едно "Неграмотниците на сапун". Не може такива хора да решават изхода на изборите, бъдещето ни и дали следобедните ни разходки ще са тихи и приятни.

2011-09-26T14:45:00.001+02:00

От всичко най-трудно ми е да се направя на ударена, когато някой си проси едно хубаво захапване за гръкляна с много кръв.

Интервю на Антон Терзиев с мен

2011-09-26T10:44:00.004+02:00

Ето какво ме питаха и какво отговорих за movies.bg, който е сайт за кино, който препоръчвам, дори без мен там.

****
Виолета Керемидчиева е градски активист от рядко срещан вид, самообявил се в тиха защита на ръчно изработения вкус. От стайлингите, които прави за SofiaLive (асоцииран редактор) до бутиковите бижута за лейбъла й Artishock (съосновател), Вили пропагандира уважение към добрата визия и умното модерно. Ако пък си чел материалите и за Капитал Лайт, Gorichka и електронния За града, знаеш колко точно внимава околната картинка да е зелена не само на думи. Освен всичко това, в личната си индимедия, Вили регулярно приютява бързи, смели и безмилостно точни към (сто)личните дразнители текстове .

Как я караш напоследък?

Уча се да карам. Знам, че трябва да съм внимателна, но едва се сдържам да не натисна СИЛНО газта.

Каква музика не би пусналa на ближния си?

Скучна. Музика с клип помузикалните канали, слушана от кисели гъзари. Или такава, каквато само аз харесвам. Но ако съм сърдита и искам да го дразня или да си направя шега, много ясно, че ще направя обратното. Значи бих пуснала всякаква музика, зависи каква е заслужил.

Списанието на което искаш да си корица?

Бих предпочела името ми да е вътре. Като редактор, примерно.

Ако си куче за боеве, мислиш ли че ще се справиш?

Ако съм куче за боеве, имам ли избор?

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?

Да. С това не мога да се шегувам. Дори съм скучна. Да сменим темата.

Кой би наела да ти свърши работата?

Трябва само да е по-добър от мен. Така де, иначе защо да го наемам.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?

Не. Изпитвам огромно удоволствие определен тип хора да ме помнят с лошо.

Куца ли му нещо на “кунста” в България?

Кунстът в България върви на четири крака. Преди обвинявах прекалено многото безплатен алкохол по разни събития, на които се явяват кунстмахерите. Сега не знам какво да кажа. Знаеш, криза е, казват. Май целта на кунста да се фръцка като кунст е да го канят по събития, за да си тръгне на четири крака. Но може тази конспирация да е в главата ми само, знам ли.

На коя звезда би дръпнала шалтера?

На повечето, от които не сме чули и чели нищо ново, но са по кориците на списанията. Това е и излишен разход на хартия, която има пряка връзка с глобалното затопляне.

Най-тъжната история, която си чувалa?

Не знам. За някое мече със счупено краче примерно.

Колко годишен е твоя номер десет?

Това е номерът на улицата, на която живеех преди време. Въпреки че сме близки, нямам представа на колко е години. 50-ина?

Градска невромантика, или провансалска идилия?

“Не” на окончателното решение.

Твоят топ три за деня?

‘Копелето на Истанбул’ на Елиф Шафак, артишок (всеки ден) и красивата стъклена бутилка с капачка на винт, в която ще си наливам от днес цитронада.

Животът – риалити или на запис?

Важното е да остане лично мой, а не върху него да се нахвърлят хищни телевизионни зрители.

Едно доказателство за края на света?

Лошото възпитание. Хората са го измислили – когато си говорим, трябва да се гледаме в очите, а не да чекваме статуси и туитове на айфона. Това вдебилява, започваме да виждаме само екрана на другите, но не и какво има зад него. Е, има и такива, на които и това им е много.

Връзките: две повече ли е от едно и ако да, за колко време?

Повече е. Чувствала съм го. Ако знаех какво, защо и как, щях да напиша книга за самопомощ, но не.

Как ще се казва твоето кафе?

По-важен е вкусът му. Трябва да е наистина любопитен, защото нещо последно време усещам, че кафето ми е писнало.

Хващаш ли се на социалните мрежи?

Там съм, да. Русалките плуват във водата.

Какво би саботирала?

Мрънкането от всякакъв вид. Предстои да се справя с колебанието.

Митът в който вярваш и този, който ти е твърде размит за да повярваш?

Не се съмнявам, че здравословният живот е полезен, то си личи от името. Не вярвам, че има перфектна идеология, общество, хора, отношения.

Кой сбъдна последно твоя мечта?

Един приятел, който превърна ужасно осем часово пътуване в истинска веселба.

Нещото с което ще се разделиш най-накрая?

Обичам да се разделям с телефона си – оставям го някъде или просто му изключвам звука и случайно пропускам да го вдигна.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснала?

За някой ненавременен Del.

Тормозела ли си съученик като малка?

Не. Никого и нищо не съм тормозила. Даже за едни хлебарки имах колебания.

Speech racing или speed racing?

Знаеш, имам проблеми с избора, винаги се колебая.

Какво ти се колекционира?

Нищо. Не ми харесва, изглежда ми като вещомания под прикритие. Никога не съм колекционирала каквото и да е. Пък и аз губя дори нещата и хората, които ми трябват. Какво остава за някакви ненужни.

Личната ти прогноза за времето?

Интензивно падане на листа и чести прояви на дъга.

Кога научи правилата на движение?

Не ги знам и по-добре, току-виж съм започнала да се възмущавам, че не ги спазват. Така съм чувала поне.

Като чуеш думата лед се сещаш за?

Снежната кралица.

Най-самотното питие?

Чаят. И това е много чаровно. Обвиваш топлата чаша с ръка и се отдаваш на мисли.

На кой искаш да си съветник?

На който ме иска. Това, че някой се допитва до теб е доста голям комплимент.

Какво класифицират класациите?

Опитват да компенсират липсата на критична мисъл.

Любимата абревиатура?

Никога не съм мислила, че трябва да имам такава.

Колко често си сменяш паролата?

При всяко влизане. Много забравям.

Какво видя през ключалката последно?
Ако искам да видя нещо, отварям вратата.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?

Че това интервю ще е кратко.

Езикът който искаш да владееш?

На котките. Разбираме се, но ще ми е много любопитно какво минава в малките им главички. Може и мисли да се науча да чета, но не знам дали е сред езиците. И на мебелите може. Винаги съм подозирала, че нещата са живи. Понеже е малко плашещо, рядко имам такива мисли.

Въпрос, на който искаш да не отговаряш?

Вярваш ли в Бог, в зодиите.

2011-09-22T17:19:00.002+02:00

Докато режа домати за салатата се сещам, че ти мразиш оцет, за разлика от баща си. Виж, обичаш чушки, тиквички, супергерои, да ходиш с тефтерче и чанта. И правиш най-чудесния мишмаш. Ставаш рано и тичаш, за да не ти порастне шкембе и не пиеш кафе, защото те боли корем. Просто не знам колко още вече излишни неща знам, защото така стоят нещата.

Дебело подчертано

2011-09-18T22:51:00.002+02:00

Дебело подчертано и всички останали са от моите шопинги за Sofialive.bg.

За всеки лен

2011-09-18T22:49:00.002+02:00

За всеки лен от Sofialive.bg

Месец на село

2011-09-18T22:46:00.003+02:00

От Sofialive.bg.

My love for Blue

2011-09-16T09:58:00.006+02:00

Харесвам нещастни хора. Не желая на никой да му е зле и няма да се чувствам виновна, само казвам кои са ми приятни. Ако се видят отстрани и те ще се харесват повече. Не е хуманно, а аз май минавах за хуманист, но никога не е късно за промяна.
С нещастните винаги има какво да си кажеш. Има от какво да ги разсееш. Имат време за теб и не те приемат като бреме, което ги откъсва от щастието. Тъй като искат да забравят мъката, имат и много интереси. По-добри приятели са - съпричастни, не те забравят. Интересни, защото ги избива на различно. Когато гледате филми, могат да си поплачат. Когато четат, се впечатляват. Прибират изоставени животни, съчувстват на умрелите мухи. Отворени са, за разлика от щастливите, които масово са егоисти. Не желаят да чуят никого. Еднакви са. Скучни са. Няма какво да разказват, а и рядко го правят. Правят пауза в приятелството, докато отново станат нещастни и се сетят, че имат нужда да плачат, четат и споделят.

2011-09-04T11:35:00.002+02:00

Развързах люлките,
сгънах знамената,
прибрах въртележките
и захарните ябълки,
защото ми каза да си вървя.

artishock

2011-08-26T13:52:00.002+02:00

Всички се намират в магазин Perreyra на "Христо Белчев" 33.

artishock

2011-08-26T13:49:00.002+02:00

2011-08-23T18:41:00.002+02:00

Искам да отворя прозорците в главата ти и хубаво да проветря.
Да пусна светлина, да обера праха.
Да те вдишам сутринта след душа и преди парфюма.

2011-08-22T09:32:00.002+02:00

Ниски нива на агресия и въпреки това имам сила да фрасна теб по муцуната, да сдъвча и изплюя луната, да изхвърля котката, преди да е изяла врабчетата.

Черната смърт

2011-08-07T17:01:00.002+02:00

Така вече може да ми викате. Убих хлебарка. Малко след като се запознах с това животно отблизо за пръв път в живота си и даже проверих в нета дали това е това, което си мисля. Тъй като в началото реших, че ще пожаля бубата както много нейни колеги преди нея - мухите гоня през прозореца, а паяците изнасям с хартийка. Попаднах на сайт, в който пишеше, че без една може, но с една - не и най-вероятно родата й е някъде зад хладилника или канала. На влажно топло и гъмжащо. Много ми стана гнусно. Реших, че мога да я хвана, но тя се оказа доста пъргава и се скри под шкафа. Тъкмо отидох да четката за под, за да я изкарам и хопа, пред вратата с цялата си наглост седеше още една и мърдаше с пипалца. Абсолютно загубих самообладание и с писък я тряснах с четката. Коремът й се разтвори и реших, че е свършено с нея. Тя обаче се избрави на крака и хвана пътя. Вече вярвам, че възкресението не е чудо, а ежедневие. Втората и по-гнусна не можах да хвана. Но дори да бях, явно те не умират.
В случката има и малко мистика - същата вечер бях на гости на един приятел и пържихме тиквички. Апартаментът бъкаше от хлебарки, но кафяви. Точно си мислех, че никога не бих живяла на такова място - ами ако се доближи до влажния въздух, когато дишам и спя. Бляяяя. И ето, вселенската поука, която аз така или иначе си знам, а именно - да не казвам Никога, се оказа пак правилна. Въпреки това отивам до магазина с домашни отрови и започвам война.

2011-08-05T20:55:00.001+02:00

"Лампата в стаята ви свети. Дано и тази в главите ви светне"
Бележка от баща ми.

2011-08-02T08:21:00.002+02:00

Силата на полуголата жена. Това си помислих вчера, когато един се изхрачи пред мен, аз го погледнах много лошо, както си бях с гащеризона с голи рамене. И чичката без зъби и мърлява коса и уста се извини. Пак бях с торбите. Дали не нося някоя магия в тях.

2011-07-21T13:56:00.002+02:00

Днес се чувствах като робинята Изаура, имах дори шалче на главата, за да ме пази от слънцето по плантациите. Бях се натоварила с поне десет торби (който не знае - правя стайлинги за София Лайв ), както винаги мъкнех твърде много неща, защото винаги си харесват "и това, и това", пък после като трябва да го връщам си се чудя на акъла. Та ходя си аз по бял потник и пухтя с десет торби, а мъжете минават покрай мен и заглеждат циците ми. Ако бяхме в кучешкото царство, можеха да се пробват и да ми се качат. Та зачервила съм се като на лежанка във фитнеса (не, че ходя, чувала съм, че имало и такова), почивам си през няколко метра и си повтарям, че само още малко и ще разтоваря първата торба, а те се обръщат ли обръщат след белия ми потник, някои цъкат, други подсвиркват, трети викат "браво", на което имам ужасно нецензурен отговор, който ги оставя в несвяст, но бях заета да нося. Винаги съм се чудила на какво се надяват подсвиркващите мъже. Да се запознаем? Да си поговорим, с тенденцията да разтворя крака пред тях? И какво, по дяволите си представят, че ще направи за тях едно момиче с десет торби връцете, които така са се врязали в кожата му, че са направили дебели червени резки. Знам, че някои са на нивото да опъват жена си докато реже салатата, сипва ракия, мие чинии и все пак, бива ли така.

тролът от мъжкия щанд в мола

2011-07-12T16:40:00.004+02:00

За пръв път от много дни жегата беше поносима и черешите извън хладилника ферментираха с нормална скорост. Седеше в леглото с лаптоп на коленете, пишеше и поглеждаше през прозореца. "Рекламата се характеризира с малък обем и силно профилиране в полза на..." На мястото на многоточието поглеждаше към кутийката от кола, забучена на гръмоотвода на съседния покрив. КОй я беше сложил там? Как се беше покачил? Защо? Кола ли беше? Написа следващото заглавие "Профил на слушателите" и стана да си направи кафе. От известно време изобщо не можеше да плаче. То не, че много й помагаше, но сега пък топката от спагети се беше заклещила в гърлото й и изтъняваше гласа й. Спагет - тъга, спагет - разочарование, спагет - самота, спагет - отчаяние се бяха гушнали и сплели телца така, както едно време те двамата. На първата глътка й се стори, че пие нещо вече повърнато, горчиво и песъчливо. Реши, че ако попише още малко може да отскочи до мода да пие кафе. Но после си каза, че нама да си поставя условия и ще отиде още сега. Сложи дъждобрана и потърси гумените си ботуши. Съквартирантката й носеше същия номер, беше ги взела.
За да стигне трябваше само да пресече улицата, което беше достатъчно да намокри краката си все едно е тичала по целия булевард "Витоша". Бам - листовка за парфюм, бам - предложение за грим, бам - тестер за червило и това само от промоутърките до ескалаторите. Търпеливо се плъзна нагоре и седна на дървените столчета на масите за двама в кафенето. Добре, че имаше списания. И без това вече можеше да чете нищо от-до само ако лаптопът не е до нея. Въздухът от климатиците я караше да се чувства замаяна и пареше на очите й. Мина покрай магазина, в който той си взимаше бельо. И от който му купи с последните си пари пантофите, които толкова много искаше. Влезе. Отиде при мъжкия щанд. Видя потниците, слиповете, боксерите, чехлите, т-шъртите и устните й направиха дъга и ъглите им се напълниха със сълзи. Когато вече не виждаше ясно етикетите седна на една табуретка за мерене на обувки и се предаде. Мъжете минаваха покрай нея и от неудобство се правеха, че не я виждат. Мислеше за кашмирените му прегръдки, косата, която мирише сладко, нежните обръщения, пътуванията, смехът, игрите на карти, които си измисляха, палачинките, лицето му, когато си вижда подаръка, лицето му, когато спи, когато я посреща, когато спорят и й е сърдит. Изчака добре да подпухне и отиде да си вземе капучино с карамел.

Изложба за премиера WTF?!

2011-06-26T21:17:00.004+02:00

Шиииит и то дийййп. Така бих коментирала пред приятели изложбата в Human Things , провокирана от "български политик". Ясно е, че става дума за Бойко Борисов, а артистите, които са се надървили от образа му са Еrnesto Nasimo, Miss Minona, Invitroman, Rschest, Valeriana Officinalis, Mr. black, My Majesty, Hachiman, Minotaurus, Vivian De Veer, Madam Caboba и Cd Art. Някои от тях харесвам, други не, трети не съм и чувала, но каквото и да мисля за тях, не мога да се изкефя. Епични, иронични, критични - каквито и да са нещата им, нищо не може да ги спаси, те просто помпат митичния образ на нашия премиер, който за зло, твърде много хора (или поне твърде много гласуващи хора) харесват. Подозирам, че единствената им цел са повече продажби - кецовете с Бойко Борисов като Батмън се продаваха много добре в Under Construction. Така обаче се превръщат в част от целия цирк, който медиите започнаха преди няколко години като флирт с пожарникаря, но създадоха лавина, която явно скоро няма да се спре - независимо, че този човек оглави най-голямата издънка сред правителствата. Изобщо не преувеличавам - лутат се напред-назад и ми приличат адски на безмозъчни зомбита. И на това отгоре някакви артистчета ще се опитват да блеснат и да се продават като глозгат мафиотското лице на Борисов. А всъщност не е яко да се държиш като побойник, да ломотиш като филмов герой, да се обличаш като блъскач във фитнеса. Твърде много се закопахме с този човек, за да ни е смешно. Вече не е. Положението е хаос в хаоса. Знам, че ще ми изсипят цял тон доводи, че изкутвото не трябва да се ограничава, но всичко, което искат, е да шитнат някоя картина. В което няма нищо лошо, но трябва ли да помагат на Тъмната страна?

2011-06-20T11:10:00.002+02:00

Виждам те в локвите кал,
в неизмити прозорци, запуснати къщи и коли с ръжда,
в топките косми и прах по ъглите,
в останки храна по ръба на чинии от няколко дни,
в празни простори, в корем на мухи.

2011-06-06T21:56:00.000+02:00

Любовта е ширпотреба, а аз съм наивна.

Лет дъ Прайд би

2011-05-30T12:02:00.005+02:00

"На мен ми е нужен. Защото ми е ужасно обидно нетолерантността, агресията, простотията, кръчмарския национализъм и пиянският мачизъм да са толкова крещящи в това общество, а всичко друго да е все едно не съществува."
Това написах в блога OpenlyFeminist под риторичния въпрос на някакъв гражданин защо трябва да парадираме с различията си. Не само е задължително, то си е екзистенциално важно. Алтернативата е да си живеем в собствените къртичи дупки с голи стени и никога да не се опознаем толкова, че да бъдем нещо повече от това, което се очаква и ни се налага. Затова си мечтая да се появят крайни антиконсуматори и антиглобалисти. Искам феминисти, природозащитници, битници. Да не забравя анархисти, вегани, цайтгайстъри, поклонници на старите религии, посрещачи на извънземните и феите. Аз си запазвам правото да съм или не една от тях, но имам нужда от това разнообразие на мненията. Всяко общество може да се промени и е хубаво да има смели крайни групи, които не се крият зад златната среда. Това помага на цялото общество да направи мравешката стъпка към някакво по-добро и по-спокойно бъдеще за всички, където антицивилизацията не е норма. А парадът в момента изглежда като шествие на зоопарка - разпуснали са се временно и после пак ще се приберат зад решетките му. И идиотското е, че хората на него дори не са крайни, те са ужасно нормални. Въпреки това им се казва, че "парадират". Може би в случая това означава, че ходят по паради. И така цялата работа изглежда като една от малкото видими акции, която на всичко отгоре е и веднъж годишно.

2011-05-28T10:00:00.002+02:00

Попивам съня като гъба. Винаги мога и още. Само си мисля как да полегна след обед.

2011-05-26T00:13:00.001+02:00

Само ми дай нещо интересно и гледай как се давя в информация.

стетоскоп

2011-05-18T03:38:00.001+02:00

Той има връзка с докторската слушалка, с която през цялото време се подслушва сърдечно-съдово, за да не пропусне някое трептение и колебание. Подскочи. Забави се. Съвсем лекичко. Силно. И се започва с екзистенциалните Как се чувствам? Добре ли ми е? За мене ли е? Перфектна ли е? През това време аз се опитвам да му кажа нещо, но съм риба, трябва да се наведе, за да ме чуе. Пък и вече съм скицирана с тебишир на паважа, а той се чуди защо ли не става връзката му с кривите ми линии, които обичат палачинки и миризма на диво. А нЕма нужда. Можеше само да премести слушалката на моето сърце.

2011-05-03T21:49:00.002+02:00

Остави ги, хормони мисля си аз, а в същото време се опитвам да намеря естествени източници на серотонин. Така си противореча за пореден път - духовната аз и материалната аз, химическата аз, която обяснява всичко в тялото си с рекации и енергийната аз, която, сещаш се, нещо не си е балансирала цветовете на аурата. Някои хора се раждат с естествена нечувствителност към серотонин, те са такива, депресивни каквато съм аз и понеже мозъкът ми винаги е бил водещ, се опитвам да се победя. Други хора се раждат с нечувствителност към окситоксин, те не могат да създадат дълбока емоция и привързаност, но и не им липсва, защото са нечувствителни към тъпия хормон. Но на мен ми липсва лекотата на усмивките и диктаторът в главата ми търси решение. Няма равенство дори при хормоните, които са ни раздадени. Някои винаги ще усещаме липсата и ще искаме да се променим. Други ще са щастливи и без това.

спокойно

2011-04-16T22:03:00.000+02:00

Спокойно им е с мен. "Приятелите", колегите, познатите, непознатите, козметичката, докато преследва всяко мъхче по краката ми, фризьорката, която иска да подстриже косата ми Заговарят ме, за да споделят. По партита научавам за комплексите и страховете на хора, които иначе не мигват. Мълча, питам, слушам. Казват ми "аз съм луд(а)", а ми разказват неща, които не изнеадват. Толкова искат да чуят гласа си в компанията на някого. Защо обаче на мен не ми е спокойно. Как успявам да се самоизяждам, заради това, че още нямам пътека, а имам въжета, по които скачам, падам и се премятам и в същото време непрекъснато получавам комплимент за това колко съм уравновесена. А те, те са тревожни и търсещи и им е хубаво с мен. Нищо не казвам. Усмихвам се. Дори да кажа шеговито "е, не толкова", не се приема насериозно. Излъчвам спокойствие и май съм излъчила толкова много, че не е останало за мен. А може да е тишината, останала след като съм оставила всичко за себе си. И аз искам някой да ме чуе. Но първо трябва да ме попита. Не мога да започна ей така. Не съм луда.

2011-04-04T22:06:00.002+02:00

Едната има по-хубаво дупе, но няма да кажа коя.
Със сестра ми се споглеждаме. Хубаво е да има сеир. Хората се излагат и без да ги провокираш. Мълчим, гледаме (тя) и слушаме (аз подслушвам) до къде ще стигне. Наистина ли този човек си мисли, че в момента изглежда як? Не му ли е ясно, че изглежда като прекупвач на коне. Като търговец-интригант, който опитва да смъкне цената. Като някой толкова дребен, че лочи последните капки от каната с мляко, застанал на четири крака на дъното й.
Сестра ми ме е прибирала, когато съм седяла трепереща, ревяща и изгонена. Говорила ми е, когато съм виела по време на някой край. И не толкова драматично - държали сме се за ръце, когато съм разказвала приказка, строили сме укрепления за мравки, висели сме по цели дни на клоните на крушата, правили сме замъци от картон с мебели от кестени, прибирали сме кучета, прибирали сме котета, крали сме череши, жулили сме колене, падали сме от дървета (аз), цопвали сме в река (тя). Така се създава някой, без когото не си представяш да си. Който ще вдигне телефона, когато си помислиш за него.
Ние сме сестри и не може да не ни сравняват, понякога хората го правят несъзнателно - аз съм се родила по-дебела, тя - по-висока, аз бях побойничката, тя - нежното момиче, аз четях - тя играеше, аз бях умната, тя - усмихнатата, аз бях революционер, тя - дипломат. Дали сме били такива наистина, или само погледнати в огледалото на сестрата, е друг въпрос. С малката ни разлика в годините толкова много сме се карали, щипали, ритали и сдобрявали, че сме създали непробиваема броня на нашата връзка. Между нас има хармония - сигурност, която не е особено спокойна. Дупето ли ще застане между нас?
Не знам защо този човек говори така. Вбеси ме, че се опита да блесне доста по балкански. Да гледа на нас като на "открийте разликите", но с "коя-ще-пусне-да-я-наеба-защото-съм-толкова-рушащ-правилата" контекст. Или без ебането. Но с блещенето. За него.

2011-04-03T16:43:00.002+02:00

Той казва, чи дишам дълбоко. Горе-долу колкото него. Въртя се и говоря на сън. Според него чета на тъмно, виждам животните по пътя, пия много кафе, мога да държа с часове бутилка и да не се сетя да я оставя. Странно как ги е видял, щом не го интересувам.

2011-03-24T16:07:00.002+01:00

Все едно съм целунала блатния дух и не само не се е превърнал в принц, ами и в жаба не се е превърнал.

2011-03-19T17:02:00.002+01:00

Сутрин сякаш съм изгълтала цяло блато - с жабурняка, гнилия папур, петната от машинно масло на някоя катастрофирала бричка. Устата ми е пълна с тиния, която се стича към гърлото, застоява се там, след което поема към стомаха. И странно, дори не мога да повърна. Бягам от калта, изсушавам я, стривам я на прах и се опитвам да я натъпча някъде, където не я виждам. Но тя е тук - в моментите, в които не съм била достатъчно лоша. През деня забравям за нея и опитвам да дишам, да обясня. Някъде към 16:00 вече имам нова философия, която сграбчвам и от обич я разпорвам с нокти. Вечерта идва страхът, че тинята отново ще се върне.

2011-03-14T09:45:00.002+01:00

петно от вино на стената,
тринайсти епизод,
няколко парчета,
места,
предмети,
дрехи
няма да погледна, защото виждам теб.

2011-02-13T21:51:00.002+01:00

Забравям. Случват ми се хубави неща, толкова вкусни, шарени и ароматни, а аз цопвам в тъпотата и те се замърсяват. Трябва да имам дневник, но не този, тук, а истински. Това, че толкова близки хора четат тук, е бариера. Трябва ми един хартиен дневник, грозен, като този от пубертета ми, но пълен с магически рецепти, любовни тайни и любими напивания. Не трябва да забравям, защото се загубвам.
Но има и друга причина. Щастието не съществува, то отминава, краткотрайно е и не трябва да изпадам в еуфория. Не се радвам напълно, тежа от опасения. Защото тъгата дебне и един миг невнимание и ще ме затегли към безвъздушното пространство на депресията.

2011-02-13T17:10:00.002+01:00

Когато някой ми крещи си го представям на ски. Но да не може да кара, а само да пада и да се търкаля като бълха по гърба на тичащ пес. Активирам невидимите тапи за уши и изчаквам да мине.

Празни мисли на един празен човек

2011-02-02T09:03:00.000+01:00

2011-01-24T15:22:00.002+01:00

Излитане към любовта, към слънцето, към лампата, към фенера, към свещта. Най-старата надежда е, че няма да се загубим. Няма да престанем да се гледаме, докато спим. И крадешком, докато ядем, гледаме филм или си лъскаме обувките. Че никога тоалетната хартия, сметката за тока, наемът и дупките в дограмата няма да те откраднат.

2011-01-07T11:27:00.001+01:00

Да си зашия устата или да зашия шамар на някого.

Неутрална територия

2011-01-07T08:16:00.004+01:00

снимки: Васил Танев
стайлинг: ким (Виолета Керемидчиева)
за: sofialive.bg

БГ мама

2011-01-05T10:07:00.000+01:00

снимки: Васил Танев
стил: ким (Виолета Керемидчиева)
за: sofialive.bg

Термична реакция

2011-01-01T08:00:00.001+01:00

снимки: Васил Танев
стайлинг: ким
за: sofialive.bg

2010-12-30T23:22:00.003+01:00

Искам да разплета годината, няма много прави бримки. Близки хора бяха изпарени откъм главата. Виновна съм, защото търся причина, а не се крия зад "майната им". Беше предателска дупка на чорап. Болеше, променяше се, приличаше на пачуърк от малотрайни колбаси.
Когато започна, мечтаехме и й вярвахме, сега знам, че тя нищо не ни е обещавала. Коледните пожелания са лъскави, но не се сбъдват. Дори да ги пазим в шкафа със съкровища, те не са от тях. Цялата магия е изтекла във фугите, докато сме измивали деня или кръвта от закланото прасе. Мисля си, че календарът е глупост. Всичко от вчера е същото днес, защо да отбелязваме дните, когато промените имат скоростта на растящ сталактит.

artishock с нова колекция

2010-12-15T14:59:00.002+01:00

Новата колекция на artishock е тук, тя е топла, мека и е тук, за да покаже, че хич не е лошо да си оплетен.
Повече - в artishock.

2010-11-20T14:50:00.002+01:00

Имам октопод в главата си. Малко ми е замаяно заради него. Не знам как съм си го отгледала, но вече се е настанил в половината ми глава. Дори се чудя дали е изял мозъка ми в тази област или се е настанил вътре. Може и между него и черепа, превръщайки го в тънък лист пергамент от неврони. Гадината се е хранила с преработване и недоспиване, с притеснение, с тъга, депресия. Мушнал се е на тъмно и се размеквал със сълзи. И когато ярката светлина светна в очите ми той се уплаши и усети колко е голям и силен. Октоподът прави така, че да ми се привиждат неща. И да не виждам други. Цяла нощ сънувах дъхът на един човек. А вчера не познах лицето на сестра ми. И колите по улицата не виждах, едва сме се прибрали - аз и октоподът. Честно казано по това време нямах нищо против да ме блъсне нещо. Нито щях да го видя, нито да усетя. Поне и октопода щеше да очисти.

2010-11-15T17:01:00.004+01:00

Дали да убия цветята от него или да им простя. Жал ми е за тях. Дори не ме поглеждат. Не са виновни, а ги е срам, че ги донесе той. Те са невинни, знам. Аз му казах, че не е кой знае какво, да се маха. Забравила съм го. Съм, съм. Но ако съм, защо вестникът седи още там, където го е оставил. Трябваше да метна саксията след него, това би решило всичко. През прозореца или по стълбите. Точна съм, все пак стрелям. С пистолет, не със саксии, но можеше и да уцеля. А сега трябва да се чудя дали да ги убия, хвърля или изнеса, подаря.

Тайната на жената в къщата

2010-11-15T12:35:00.003+01:00

Жена седи пред огледало в спалня и се гримира. Тя е дребна, с дълга тъмна коса и тъмни кръгове под очите. Жената слага малко пудра, молив на очите, спирала. Нанася червило и разтърква устни. Оглежда се отново, взира се в лицето си и сяда на стол пред огледалото и започва да говори сама на себе си.
ЖЕНАТА
Не мога да гледам името ти написано, без да се разплача. Ти не знаеш, но аз всеки път се разтварям като презряла праскова, когато се чукаме. Мога да изтичам като вода, да се променя.
Изведнъж тя се стряска и разтърсва глава. Премигва с мигли отново пред огледалото, попипва медальона на шията си, навива един часовник тип будилник и отива в съседната стая, където е кухнята. Запасва на кръста си престилка, навива ръкави и отваря хладилника. Поглежда по всички рафтове и трясва вратата му.
ЖЕНАТА
Еййй, как пък веднъж не взе нещо, което става за ядене. Охладено, не замразено. Тъпачка.
Отваря камерата и измъква увит пакет с месо. Отива до кухненския шкаф и рови за прибори, открива една брадва за месо, оглежда я и установява, че е тъпа. Хваща точилото и започва да я точи. Когато решава, че е готова, я мята по вратата и брадвата се забива в рамката. Жената отива и я измъква. Вижда се, че има и други белези от брадвата на същото място. Започва да цепи месото на тънки филии както си е замразено. Когато е готово го нарежда в тиган и го слага на котлона.
Включва скарата и започва да реже сръчно и бързо с огромен нож зеленчуци на филии за печене. Гъби, чушка, тиквички, патладжан – нарежда ги върху скарата и си измива ръцете. Изважда една ябълка от хладилника, измива и нея и я захапва. Както я е захапала отива до тигана и обръща месото с върха на ножа. После прави същото със зеленчуците. Продължава да яде ябълката. Вижда, че храната е изпечена и изключва котлона. Отива отново в спалнята, кляка пред един скрин и го отваря. Бърка вътре, леко разравя и с внимателно движение изважда нещо, увито в тъмно кадифе. Открива плата и вътре се виждат наредени шурикени – изящни, блестящи и остри. Тя прокарва ръка по тях и се замисля за момент. Чува се звънене на часовник. Тя бързо увива отново шурикените, развързва престилката от кръста си и я мята на един стол. Хвърля покривката на масата, нарежда две чинии и нарежда храната вътре. Чува се отключване на входната врата, момичето изпуска в бързината една чаша и тя се разбива. За секунда се колебае дали да не събере стъклата, но бързо тича към коридора. Обува едни обувки, които обаче са й големи. Ядосва се за малко, събува ги, отваря прозореца и излиза на перваза. После сяда на него с голяма лекота.
В апартамента вече са влезли мъж и жена. Той е мургав, с леко уморен вид и превити рамене. Тя е облечена със строг коостюм и носи изящна перлена гривна. Когато влиза през вратата на кухнята, жената замръзва на едно място.
ЖЕНА
Не, тя просто прекалява!
Мъжът бавно идва, поглежда през кухненската врата и въздъхва.
МЪЖ
Ми не знам какво да ти кажа. Явно няма сила, която да й забрани да общува с нас. Тъкмо няма да си играеш да готвиш, опитва се той да го обърне на майтап.
ЖЕНА
Ти не разбираш ли, че за мен това е не-нор-мал-но. Ако някой ми беше разказал такава история, щях да реша, че не е в ред. Че е луд, разбираш ли, луд!
МЪЖ
Разбирам. Но тя явно успява да се пребори с нормалното.
Жената започва да обикаля стаята, видимо много ядосана. Мъжът сяда и започва да яде. Тя го стрелва с поглед.
МЪЖ
Какво? Докато беше жива се грижеше за мен. Сега е същото.
ЖЕНА
Слушай. Искам да опитаме да я изгоним. Някакъв имам, ходжа, поп, врачка – чела съм такива неща. Не може да продължава.
Той оставя вилицата и я поглежда.
МЪЖ
Ти не се наред. Аз я обичах, сега очакваш да я гоня. Бях женен за нея. Това е абсурд.
ЖЕНА
Не, не искам да кажа нещо срещу нея, просто мили това не е тя, това е, как да се изразя, това е духът й.
МЪЖ
Не, ти просто не знаеш какво е да загубиш някого, ама наистина и завинаги. Не мога да я изгоня, това е тя.
ЖЕНА
Ами не намирам за нормално да живеем с духа на жена ти, прости ми.
МЪЖ
Добре, какво ти пречи? Грижи се за нас, къщата е винаги чиста, оправена..
ЖЕНА
Да, а някои неща са преместени така, че да не ги намеря после
МЪЖ
Какво пък, готви ни вкусно...
ЖЕНА
Само където ми бърка в гримовете на тоалетката.
МЪЖ
Просто това беше нейната тоалетка. Явно й е трудно да се откъсне.
ЖЕНА
Тук всичко, всичко е било нейно! Защо ме поставяш в положение, в което съм нейна сянка? Какво е правила по-добре от мен? Аз също се грижа за теб, ето, обичам те, изслушвам те, на погребението на майка ти аз бях до теб.
МЪЖ
Не знаеш дали и тя не е била.
Жената млъква и по страните й започват да текат сълзи. Излиза от кухнята. Той тръгва след нея, за момент се спира на вратата, виждайки новата рязка от брадва. Прокарва пръст по нея.
МЪЖ
Не, глупаво е, не исках да прозвучи глубо.
Той се доближава до хлипащата жена и я докосва до рамото. Тя се отдръпва.
МЪЖ
Разбира се, че ме обичаш. И аз те обичам. И искам да съм с теб.
Жената спора да плаче и го поглежда.
ЖЕНА
Да, но не го чувствам
Той протяга ръка и я слага на бузата й.
МЪЖ
Почувствай го. Миналото няма значение, но не мога да се откажа от него. Сега съм с теб.
ЖЕНА
Обичаш ли ме ако не повече, то поне колкото нея?
Той я хваща за раменете и я придърпва до себе си.
МЪЖ
Разбира се. Защо иначе да съм с теб.
ЖЕНА
Просто е много объркващо. Кажи ми как би реагирал на мое място.
МЪЖ
Може би по същия начин. А ти на моето?
Жената се отдръпва и го поглежда.
ЖЕНА
Не знам. Може би и аз тъпо и упорито щях да откзвам да я изгоня.
Двамата се засмиват леко и се прегръщат. После, хванати за ръка отиват в кухнята и изяждат вечерята.
ЖЕНА
Тя определено омайва храната. Дори простите манджи й се получават вкусни, казва жената.
Когато привършват с вечерята, той започва да мие чиниите. Тя се съблича, целува го и влиза под душа. Той приключва с чиниите и сяда да чете на диван в хола. Тя, учита в хавлия, седа до него и се гушва. Целуват се и тя си ляга. Той продължава да чете, става тихо и се чува тиктакане на часовник. Той го поглежда, затваря книгата. Става и се протяга. Влиза в банята и пуска душа. Седи дълго време с лице към струята вода. Излиза от душ кабината и започва да си мие зъбите. Измива ги, слага четката в чашката с четки и се поглежда в огледалото. После се оглежда.
МЪЖ: (шепне) Димана?
МЪЖ: Димана, тук ли си още.
Ослушва се, но не чува никакъв звук. Мята си хавлията и излиза от банята. Влиза в спалнята без да светва лампата. Избърсва се. Сяда на ъгъла на спалнята, ляга си и се завива. Чува се дишането му, коетопостепенно става равномерно. Тогава вратата леко се открехва.
Димана ляга до мъжа си.
ДИМАНА: (прошепва на ухото му докато той спи) Премести се мъничко.
Той се премества и така е на средата между двете жени.
ДИМАНА: Тук съм.

2010-11-05T10:58:00.001+01:00

Ако съм забравяла приятелите си през последните седмици, то е защото правихме това - http://sofialive.bg/. Надявам се да ви хареса.

сутринта

2010-10-31T09:29:00.004+01:00

Събудих се без да мога да си отворя очите. Бях изпила буилка вино и изплакала две. През тясната цепка на еднто ми ко успях да се добера до хладилника и да взема плика с лед. Пльоснах го на лицето си с надеждата очите ми пълни с кръв да поспаднат и пак си легнах. Замчтах се за едно пълноценно повръщане, но не бях яла нищо, за да успея. Най-много да върна стомашни сокове и сурово вино.

в главата

2010-10-30T13:24:00.000+02:00

Да обичаш някого измислен няма нищо общо с това да обичаш някой до теб. Колко късно разбрах, че е егоистично да обичаш човек, който не ти е дал време да се нагледаш на гуреливите му очи сутрин, на бенките по тялото му и рошавите му вежди. Егоистично, защото това е любов измислена от мен и поглъщана от мен, такава, която не споделя и не дарява щастие на никого, освен на мен, нарцисът, който се е напъхал в него и не му давам да мръдне. Да се промени, да се развие, да се допълни, да ме научи и да ме отучи. Измисленият няма да ме критикува. Ще се съгласява. Той е хибрид от някой жив, уловен и харесал ми. За толкова ли перфектна съм се мислела.

никога на място

2010-10-24T15:42:00.002+02:00

Дъщерята на моя позната предпочита да е болна, за да не учи и да ходи на училище. Не мога да разбера какъв й е проблемът, казва майка й, беше ни толкова добре, когато бяхме малки. Аз я погледнах с изненада. На мен не ми беше. Спомням си, че и на нея не й беше добре. Позаболяваше ни я глава, я корем, за да не си напишем домашите. И мислехме, че е далеч по-интересно да не сме деца. Ореолът, който големите слагат на детството се появява едва когато се понарупат отговорности. Аз не съм забравила, н ето, тя е. И пак не си е на мястото. А мечтата й беше да е голяма, нали. Сетих се за едната ми баба, която от около 75тата си година ще "мре зимата". Дрго си беше на 74, казваше тя, сега съм на 75. Друго беше и когато беше на 75, а в момента е на 76. И така от 15 години. Това лято стана на 90. 15 години, в които се отписала. А всъщност никога не знаеш. Баба ми казва, че би искала да е колкото нас. Дали когато е била колкото нас, е искала да е дете? Нямаше да ми се струва всичко това лошо, ако не беше пропускането на момента. Да мечаеш да си голям, когато трябва да изживяваш детството си. Да мечтаеш да си дете, когато трябва да бъдеш голям и да се забавляваш, да учиш и рботиш. Да мечтаеш да си млад, когато си вече възрастен и трябва да намериш отново нещо смислено в живота си. Това са порочни пропуски. И аз съм го правила, надявам се да не продължа.

лайната

2010-10-17T16:50:00.006+02:00

Есента дойде и лайната по улицата рязко се повишиха. Цветове като каки, охра, карамел и шоколад в различна гъстота зариват паважа и се сместват с дъждовната вода. Играчки за децата, храна за бездомни песове. Защо лятото не бяха така много? Може би всички сме ги вдишали, затоплени и превърнати в прах. Докато каналът за връзка с отвъдното се задръсти с това, което се изхвърля от кучетата, но не и от стопаните му.

2010-09-02T15:54:00.003+02:00

Днес ходих до улица Тича. От баба ми знам, че майка й се е казвала така. Хубава идея е да кръстиш дъщеря си на река. Какво й пожелаваш? Реките звучат кротко - Марица, Росица, Арда, Тунджа, но тази кротост не е защото се е намерил някой да ги укроти. Водата е женски елемент, изглежда спокойна и добра само когато е във ваната и дори в душа вече е леко дива. Премята се през глава и може да мине отвсякъде и през всичко. Май това пожелаваш на дъщеря си, когато я кръщаваш на река.

2010-08-25T13:21:00.003+02:00

Мира ме нарича ябълка. А аз винаги съм искала да съм праскова. Да нося нейния цвят, да съм хубава за докосване, кисела и сладка и вместо звездичка от семки имам костилка с тайни само за мен.

2010-08-23T13:42:00.002+02:00

Цяла вечер исках да протегна ръка към теб. Виждах го в ума си, но не стана по-лесно. Тръгва от обичайната си позиция - неловко висяща до бедрото ми и тръгва напред. Към рамото ти, към лицето ти. Изписва дъга и цветовете й заблестяват в мен. Но по-лесно бих я счупила, поне да знам защо не мръдва.

2010-08-20T15:09:00.003+02:00

Играеха на лисици. Не се чувстваха самотни. Бяха притежатели на въображаема бърлога. Елегантни, хитри и бързи, не бяха ли точно такива. С фини муцунки и умни глави. Тичащи сутрин и вечер, превземащи нови вълнения. Приключенски подредени и чисто ексцентрични. Двама бяха много.

експлоатация в света на плодовете

2010-08-16T16:35:00.000+02:00

Прасковените дървета са жертва на експлоатация. Това си помислих, докато гледах безкрайните прасковени полета по пътя към Троян - ниски, за да се берат лесно, натежали от плодове, обградени от колове, които крепят клоние им като брекети за зъби. Правото на плодните дръвчета да бъдат диви, да раждат когато си искат и каквото си искат им е отнето под смъртна заплаха. Ако не се отрупа с плод няма защо да хаби храната, нали се сещате какво става с безплодните. Най-ми е мъчно за малкие хилави праскови, защото са ми любими. Обичам миризмата им, цвета им, докосването им, деликатността и благородството им. Затова искам малките дръвчета да санат яки и силни праскови със собствено мнение, но няма как. Те са там, за да работят.

Дева съм, нали?

2010-07-23T13:02:00.002+02:00

Няма по-лесен начин да вкараме хората в клишето от това да ги попитаме за зодията им. Това е като да се затворим и заключим за истинското опознаване на другия, но не това е проблемът. Проблемът е за човека, който наричаме някакъв само заради датата му на раждане. Прочели сме нещо, нагласили сме го според познатите ни и зодиите им и сме готови да очакваме от телците да ядат, а от скорпионите да е... .
Много е просто да намерим потвърждение на това, в което вярваме и да не забележим това, което е в разрез с теорията, с която сме свикнали. Има превилигировани знаци, които работят за притежателя си. Например скорпиони, водолеи и може би лъвове. Те са секси, с красиви картинки на знаците и вероятно заради това притежателите им са винаги готови със самочувствие да изтъкнат колко са мистериозни/революционни/властни.
Има и меко казано скромни. Например дева, козирог, риба. Девите са подредени и изпълнителни, козирозите са твърде сериозни а рибите са... Някой изобщо знае ли нещо за рибите?! И чувал ли е някой от тях да се хвали с това. Аз не, най-много някоя дева да каже, че всъщност не са такива, каквито ги описват и скоро ще открият истинската им планета (четете Линда Гудман по темата), но никой не им обръща внимание.
Едно бръкване онлайн потвърждава теорията ми. Най-много запитвания във форумите, където се обсъждат зодии и отношения има за скорпионите. Защото те са мистериозни и гадни, но пък толкова страстни и с дълбока душевност. Обзалагам се, че през 60те години, когато е било много модерно да вярваш в Ерата на водолея, масово водолеите са се продавали много добре.
Моето продължително наблюдение по темата показва, че когато караш някого да ти познае зодията, дори най-големите разбирачи не успяват. А когато им кажеш ц, не позна и кажеш истинския си знак, те ще се опитат да те убедят, че имаш луна, марс или венера в някой от знаците, които те са си решили. И няма как да не бъде така, има 12 планети в твоя хороскоп, все някоя от тях ще си съвпадне с предположението им.

2010-07-13T16:01:00.003+02:00

Интервюто на Биляна Димова със собственика поставя в по-друга светлина текста ми за 703. В известна степен мога да го разбера. И все пак, ако беше запазил ниво и се беше развил щях да продължа да посещавам бара. Може би наистина клиентите са го приемали за даденост, както казва г-н Атанасов, но и те са ни приемали за даденост, след като не се постараха да ни задържат.

закъсняло сбогом за 703

2010-07-13T14:51:00.004+02:00

Никога не съм била добра в тъгуването за старите неща. Не ми липсва училище, надрастнах го, нито старата ми компания, нито някое изхабено приятелство. По същата логика и 703 няма да ми липсва. Заведениято, в което ходехме с Нев след часовете или когато избягаме от училище си беше спокойно и чаровно място, но тогава, в онази София, в която нямаше много аристократични или поне прилични заведения. Спомням си колко ни харесваха червените стени, черно-белите фотографии, обслужването (хм, да, и винаги чистата тоалетна). Обсъждали сме вестника и разказите ни на това място, с подпрени на ръцете ни глави, абсолютно омагьосани.
С времето обаче загубих това чувство. Появиха се много по-хубави места, а 703 сякаш застина в нежеланието си да се развива. Цитронадата започна да ми се струва блудкава въпреки меда, а със захарниците, които се подават от маса на маса свикнах. Изборът от кафе и чай на други места стана много по-голям. Единственото, което чувствах през последните години, когато се намирах на това място беше разочарование. То остаря, доскуча, а аз се чудех кога ще го затворят. Може би клишето култово е много точно за него, но дори култът се износва. А на мен лично като посетител ми е обидно да разчитат на сляпата ми обич, останала някъде в края на 90те до първите години на нулите.
Така че не мога да разбера защо това, че 703 затваря е трагично. Според мен хич не е. Когато нещо не може да расте без да старее по-добрият вариант е да го помнят с добро, вместо да седи и да напомня за падението си.

Ренесансовите хора

2010-07-08T15:55:00.007+02:00

Все повече изграждаме като ренесансови типове. Може би сме свикнали да ги издигаме в култ, но те са култови само на фона на средновековния мрак, след който са се появили. Рационални, издигнати над догмите и предрасъдъците, но и едва откриващи света. Много незнаещи, подскачащи между темите в желанието си да обхванат всичко.
Хич не са ни далчени. Толкова сме бързи и любопитни, изплъзващи и летящи. Знаем как да си набавим информация, затова не мислим, че е необходимо да я помним. Гледаме Дискавъри ченъл, От местопрестъплението и Доктор хаус и непрекъснато ги цитираме. Преминаваме от тема в тема толкова добре и толкова много сфери ни изглеждат близки, без да ги разбираме, че сякаш знанието не се е развило особено от Ренесанса насам.

2010-07-01T10:22:00.002+02:00

Когато той плачеше, аз облизвах сълзите му, подреждах косата му и исках да е смел. Сега е мой ред, сълзите са самотни по лицето ми, но не защото страдам, а защото сбърках. Всички уникални думи са театър, банален колкото обръщението "мило".

абракадабра

2010-06-22T16:01:00.003+02:00

Понякога се чудя с що за изперкали хора се разминавам всеки ден. Хора, които вързват конци, събират косми, бучкат кукли и се съветват с магьосници за правене на магия. Може да са жалки, смешни, страшни - в зависимост от личните вярвания на наблюдателя. Аз обаче мисля, че единственото нещо, което са със сигурност, е потресаващо злобни. Самото желание да нараниш някого, защото не те кефи е отблъскващо със своята посредствена лошотия, гигантско его и дребнодушие.
Когато моя приятелка се оплака, че е намерила някакво странно омотано кълбо косми, конци и листче със знаци по него аз бях много развълнувана. "Уау", казах си, "какви неща се случват на хората в града, в 21 век." След като обаче разказахме историята на няколко човека се оказа, че това не е единично явление, поспряло от тъмнината на Средновековието пред нейната врата. Не. Това се среща. Дори се търси като услуга. Хората не разчитат на вселенската мъдрост да намести пластовете, те взимат съдбата ръцете си, а вселената за ушите и искат да им се сбъдне. И то не отиват да пуснат листче с желание или монетка в някой фонтан, не прошепват на някоя стена, камък, дърво или икона/не знам какво имат мохамеданите, ами крадат коса и снимки и действат грубо с енергиите и скачат с бутоните. Нямат никакво доверие на реалността и силите си, но тайното и подмолно злобеене, изригващо в кукла с косми пред вратата сякаш ме плаши повече от всички сукуби и инкуби.

2010-06-01T22:27:00.001+02:00

Хидрогенизираните мазнини (разбирайте маргаринът) са сред 50те най-лоши произведения според Тайм.

Маргарини

2010-05-25T08:38:00.002+02:00

Колко трябва да си лицемерен, за да се представяш за примерна майка, даже до степен на месиянство, но в същото време да си лице на реклама за маргарин? Оказва се, че е необходимо само да си Ива Дойчинова от ефира на Бтв, която в клипа храни рекламното си дете с Калиакра. Марката от своя страна обещават детски лагер на децата, която е ужасно подвеждащо. Преди лагера и преди всички пари, които те ще дадат за децата трябва да поставим факта, че маргаринът е ужасно вреден.
Аз лично много се разгневих и то не само защото предавания от типа на "Денят е прекрасен' ме дразнят с наставническия си тон. Мога да приема, че това шоу е много интересно за хората с деца и семейства. Мога да разбера дори сапунените излияния от типа на "защо му изневерих" и "защо дъщерите ми не трябва да играят футбол" (малко импровизирам, но си направих труда да го погледам, да). Но щом даваш съвети как майчинското и бащинското войнство да живее здравословно и да отслабва и дори имаш рубрика за хомеопатия, защото традиционните лекарства са вредни и свръхизползвани, не може малко след като си съчувствал на вредно гледаните дечица в рекламния блок да се превръщаш в майка, която храни детето си с маргарин.
Според мен има няколко варианта за това ужасно недомислие и не мога да кажа кое ми се струва най-правдоподобно.
- Бтв е натиснало Ива - тъй като и без това без съгласието на медиата, в която работи, даденото лице не може да се обвързва с марки и реклами. Това с Калиакра е станало най-вероятно с благословията на "семейната" телевизия Бтв, която много държи на ценностите. И има ужасен проповеднически тон.
- Ива е натиснала Бтв - предложили са й толкова много пари, че не е могла да откаже. Вероятно заплатата й в Бтв е изглеждала незначителна на фона на хонорара, дори може да са й намалили заплатата заради кризата и Ива да е казала "ок, но ще се снимам в реклами".
- Ива мисли, че наистина е Ок да хапват маркарин - при това положение нещата са неспасяеми. Явно и Бтв мисли така, стиснали са си ръцете и ние сме получили този клип за детски лагер с хидрогенизирана мазнина.
Първият път гледах рекламата с изумление. Мисля, че е крайно време и телевизиите, и водещите, които са техни лица да престанат да си мислят, че могат да скачат от роля в роля. Това ги кара да се изпразват от съдържание. Аз лично не мога да приема нито една дума на Ива Дойчинова насериозно, но преди да се появи в клипа я мислех само за една малко превзета жена и майка. Превзета, но пък вероятно загрижена и отговорнакъм работата си. А сега виждам, че е и меркантилна/ ок, или е под натиск на потресаващо меркантилна телевизия/, което ме отблъсква, имайки предвид, че залогът срещу нейния хонорар е здравето на деца. Е, нали Дойчинова прави предаване за гледане на деца?!

НепорЕстване

2010-05-02T11:23:00.004+02:00

Тази сутрин се събудих в настроение и дори без последствия от субстанциите снощи. Естествено бръкнах в интернет, за да видя какво става. Погледнах блога на Бистра, защото не съм го гледала много скоро и много се натъжих. В последния си пост от ноември Бистра пише, че пораства. Много се уплаших. Не искам да кажа, че тя няма право на това. Но е толкова тъжно светът ти да се материализира. Бистра казва, че иска да прави реални неща, а това от себе си, което е показвала в блога си, сега й се струва като седене на сянка. Според мен обаче твърдата материя на порастналия свят е неподатлива на промени. Да се усмихваме е мъдро, да се радваме и да расмиваме хората около нас много по-важно от сериозната изпитателна бръчка между веждите на така-наречения-порастнал-човек.
И така, много се натъжих. Защото когато завършвах училище порастнах за няколко месеца и това е история, която вече съм разказвала. Мислех си, че ако порастна, ще мога да постигна всичко, което съм си мечтала. Работех, учех, толкова много пъти избирах да се отдам на умората от работата пред излизането с приятели. Нямам спомен от студентски живот или лета, в които не съм работила. А който си спомня първата си работа знае каква е умората, която натрупва несвикналия с 8часовия работен ден. Гадна работа. Единственото нещо, което постигнах е да се изпразня от съдържание и да стана ужасно куха лейка и подпухнали очи. Трябваше ми време, няколко мъдри човека и един артишок, за да осъзная колко съм била наивна. Когато веднъж тръгнеш срещу себе си, всичко става много трудно. Това не е щастие. А и аз лично до никакви промени не съм стигнала като изключим личното ми осъзнаване за това кое е важно. Знам, че тя е по-мъдра. Винаги е имала обезкуражаваща усмивка и винаги ми ме учудвала как може да си толкова нежнопозитивна. Затова не искам да допуска тъгата да я завладява. И просто да скокне на следващото ниво с най-доброто, събрано от това и да не допуска нито молекула от лошата сериозност.
Да не порастваш не означава да се затвориш за света около себе си. Означава само да търсиш и да се изненадваш, но без да удряш глава в стени, които сам си поставил. Означава да приемеш ценностната система на ужасно много кухи, безсмислени и нестойностни хора, да престанеш да се бунтуваш срещу разбирания, които на теб не ти вършат работа. И така, не искам Бистра да престава с изобретенията и приключенията, мисля, че ще й бъде тежко и ще трябва да преживее завръщането, когато види колко скучно може да е всъщност, когато не се оглеждаш наоколо. Смехът до сълзи на слънце в градинката е най-красивия момент, който може да получиш от пролетта.

цветарско-витринено

2010-04-26T23:31:00.005+02:00

Дали в цветарските магазини пускат изкуствени аромати като в пекарните? Всички петунии и лалета миришат на цъфтящи орхидеи, макар че аз предпочитам фрезии и нещо по-диво. Макове например.
Цветарските магазини са пекарни, изпичат самочувствието на купувачите, че взимат нещо грандиозно, макар и грозно. Скоро не съм се срещала с нещо наистина очароващо по тези места. Нещо, в което птица би свила гнездо, докато го нося към дома.

Пролетното загнусяване

2010-04-01T11:28:00.004+02:00

Пролетта се опитва да победи смрадта на града. Вчера това си мислех, докато ходех по канала и душех специфичния бленд от миризма на софийски обществен кенеф и цъфнали дръвчета. Опитвах се да изолирам джанките и да забравя разложените пръхове, но не би. Това смесване е типично за София. Толкова много неща на едно място - и винаги неправилното. Не се избиват, по-скоро се смесват с тенденция и хубавото да загнусее. Кога ли буламачът ще стане миш-маш най-сетне се питам всеки път, когато мина по улиците около Женски пазар, по които се усеща влиянието на гарата - Неофит Рилски и дори Пиротска, която слага дебелата павирана черта като граница между София, каквато я търпим и София, каквато не искаме да я виждаме. Това, което ни кара да се затваряме в квадратче от улици, опиращо до Петте Кьошета, Борисова, НДК. Което си е вариант на клопка, защото единствения начин да намразим София е да я опознаем. А ако я опознаем, със сигурност ще ни се прииска да я променим. Особено когато наоколо има и хубави неща, но не съзнадени от нас, а от пролетта. Осъзнавайки, че нашият град нищо си няма - амфитеатърът е закопан под улиците, царският дворец е като къще на треторазряден граф, Борисовата градина е мърлява и обрасла, кой го интересуват редките видове вътре като не ги вижда от боклуци. Дори това, което може да е интересно е 'чао'- справка: дървената къщичка в Борисова и това е само един скорошен пример за това колко много заслужава градът да бъде мразен, за да бъде променен.

2010-03-24T12:47:00.002+01:00

Няма по-завладяващо чувство от това да разбиеш нещо, което дълго време си пазил. Да късаш, да режеш, да гризеш, за го полееш с гняв. Да му се появят мехури като след киселина. И то да изчезне, и ти да тръгнеш две крачки над земята. То си е било твое, но не баш, говорил си му вечер, завивал си го, държал си го в пух, държал си се с него все едно е пухче. И крехкото нещо се е озъбило, започнало е да тлъстее и да се намества, вкопчило се в теб, но ти си го обичал като малко дете и не си се сърдил, че въпреки грижите е едно нищо, въпреки усмивките ти е зъбато и няма да стане добро. А изглежда като светлина, все е едно красиво, някак много благородно. Все едно летиш, но всъщност заораваш. И не се променяш, защото то е там и казва "само още малко", още малко жертви, още малко време, няма значение сега, погледни напред само. А все закъснява.
Когато му счупиш черупката, виждаш, че някога ти е било мечта. Но вече е с много мутации, защото си станал нейния човек. А тя не се е грижила особено за теб, не ти е помагала с това да се случи. Седял си някъде вцепенен от страх да не я счупиш. И сега точно това си направил. По-хубаво е да се движиш.

2010-03-18T12:47:00.002+01:00

Много сме освободени. Приемаме тройките и груповия секс с една весела усмивка, заучена още от детската градина, когато чуехме думата "пишка". Преди няколко дни пък ме нарекоха "тесногръда", защото заявих, че ми се струва лицемерно да се жениш, след като още в началото ще изневеряваш. Да, с всичко това няма проблем. В същото време да си гей все още е мръсно занимание. По-мръсно от изневярата, по-скандално от оргия. Те са "различни", а аз като чуя тази дума и настръхвам, все едно съм в компания на кадри на НАТФИЗ.
И така, ето една сесия на фотографа Джеф Шенг, посветена на хомосексуалните в американската армия. Лицата им не се виждат, закрити са сякаш случайно или просто изрязани от кадъра. Името й е “Don’t Ask, Don’t Tell” и на мен лично ми помага да ме залее вълна от недоволство. Как може. Какво толкова?

Имам публикуван разказ

2010-02-26T11:34:00.003+01:00

Разказът ми за косата, който сте чели тук, е с ново заглавие и е публикуван в Капитал Light.
Много се радвах, докато не ми се додрайфа от разбирачите отдолу.

2010-02-16T18:38:00.004+01:00

Много вълнение ми се събра. Като начало - artishock, любимият и незаменимият има нов сайт. Той абсолютно отговаря на излъчването на марката и е въплъщение на нейното изящество.
В него е представена новата колекция на artishock - retrograde queen. Искахме да е Викторианска и пънкарска едновременно и мисля, че се получи според очакванията ни. Ще се радваме да засичаме повече наши неща по улиците.
Фотосесията в Капитал Light е друго мило и прекрасно нещо, което помогна изключително много аксесоарите от новата колекция на artishock да разкрият чара си пред повече хора, а не само пред нашите любими hardcore фенове.

2010-02-05T10:45:00.002+01:00

Вчера бях на представянето на книгата на Ивайло Борисов. Не се гордея с това, а с любопитството си, което ме води на места, на които снобът в мен не би посетил. Останах с впечатлението, че Неприличен роман е пълен с продаваеми клишета, събрани в една книга. Липсата на оригинално мислене в избраните пасажи, които чухме, малко ме обиди, но агитката в залата много се смя, което показва, че няма нищо сигурно. Все пак не всеки чете и не всеки може да разпознае клишето от оригиналната мисъл. Четох и откъсите, за да съм сигурна, че не прекалявам. Но се оказва, че май не. Предпочитам, ако ще ми се говори провокативно за ебане и плющене, да ми говори Ясен Атанасов, той поне има какво да ми каже и го прави със стил.

(раз)връзки

2010-02-01T15:03:00.002+01:00

Вече няма да ми се обажда, няма да ми се извинява и няма да признава колко е сбъркал. Той си е намерил нова приятелка, а аз съм толкова щастлива. Когато се скарахме и аз се качих в таксито, смехът бълбукаше в мен. А когато на следващия ден не ми се обади, както и на по-следващия, свободата се сля със смеха ми. Беше се получило толкова лесно, още едно скарване, почти не си помръдвам пръста и пак съм свободна. Никой не ми държи сметка защо имам толкова занимания и никакво време за него, защо днес не сме се видяли, защо ПАК съм предпочела нещо пред него. Положението е неспасяемо, когато той не иска да се включи в живота ми, а да ме изкара от него. С повечето хора това е проблем. Водят ме към отегчение и аз параноично се вкопчвам във всичко, което си е мое - четене, писане, правене на бижута. Самотно или с приятели, но не и с него, който не разбира от шеги.

Разбира се, в един момент дойдоха съобщенията и обажданията. Той съжалява, той иска да се види с мен, той ме мисли за прекрасна. Дали не го мразя? (колко суетно) Дали не му се сърдя (ха ха). Не му казах истината, нещо нетипично за мен, но той е чувствително момче. Връзката ни беше малък отрязък клишираност, опит за нормалност, за доказване на мен, че ако искам, мога да имам връзка и да не съм сама. Който, разбира се се провали. Защото не издържах дори сравнително добър и сладък мъж, с който обаче нямам нищо общо, да се мота наоколо.
Имам натрапчивото чувство, че повечето връзки са с цел 'връзка', а не резултат на откриване на партьнор. Защото така трябва, а и защото са толкова скучни, че имат нужда да се занимават с някого - да го променят, да го чукат, да се оглеждат в него. И все пак малко се бях притеснила се себе си, дали не прекалявам и дали съм права. Личните ми ценности и закони трябва да се проверяват редовно, да се виждат как работят на практика, иначе няма да са издържливи, когато наистина имам нужда от тях.

Сигурно два пъти съм искала наистина да съм с конкретен човек. Не чувствах задължение, а желание. Нито за момент не усетих от мен да се иска непреодолим компромис. Нито пък усетих посегателство върху личния ми свят, той само се разшири, за да побере и тях. Когато допуснеш някого до себе си няма значение как го наричаш. И за всеки случай няма нищо общо със скуката.

2010-01-05T12:10:00.000+01:00

ЧНГ!
Много веселба и дано скоро дойде лятото