Празнител

Нова година и Коледа винаги са ужасно разочарование. Но не защото са лоша идея, а защото винаги имаме погрешни очаквания, които не се сбъдват и ни оставаме помръкнали и тъжни. Това може да са подаръци, които пак не са уцелили десетката, роднини, които са се напили твърде бързо или твърде бавно и не са паднали под масата на време, приятели, които капризничат, любими, които ги няма, навици, които не са изчезнали. Профукваме всичко налично, веселим се като за последно, а после, когато надеждите залинеят, залиняваме и ние. Чудото няма да дойде на Коледа, нито на Нова година, може би ще е по-нататък, а може и вече да сме го пропилели. Не може 12 месеца да живеем без да сме сътворили нито една изненада, сбъднали нито една магия и изведнъж да се случи чудо. То просто няма откъде да дойде, нали трябва да се роди в нечий мозък. Светът е подтискащо реален и съпротивата срещу това е малко. Всички искаме да живеем във филм, но страхът оставя само плахата надежда по Коледа.