В снежен следобед

Искам да не ти пука,
че нямам пари и нямам работа, не съм богата наследница, не съм известна, няма ме по телевизора, на снимки излизам притеснена и на вид съм толкова обикновена, че съм чак доволна от това.
Че откривам моя лукс по неведоми пътища, че искам да спася уличен пес, не да гледам мопс или хъски, че ще си скова мебели, вместо да тъна в буржоазно бежово, че ще ни е трудно, че искам да имаме легло и стая, на която да изрисувам стените, да налепя стикери по стъклата, да ушия пердета и да ни е хубаво, хубаво.