catwoman

Скърцането от стената упорито ми досажда, особено когато цъкам и чета. Ставам, разхождам се и пазя тишина, мисля си, че щом не спират, няма какво да крият - че ще ме крадат, например. Но все пак гушвам котарака - против някои сили е по-добре да имаш нещо с искри, отколкото без. Опасните между тухлите цвърчат и острят нокти, а котешкото момче е наострило уши. Чудя се дали те ни подслушват или ние тях, и дали треперят като мен - защото мацу не знае що е страх, той не вярва в духове.