Те не умират

Не вярвах, че ще го кажа, но съм готова да призная приноса на Вазов в българската литература. "Патриархът" притежава тромав стил, неумел език и неусетно те кара да зажаднееш за многотомник на Александър Дюма. Затова пък описанието на възрожденската драма Многострадална Геновева в Под игото е "актуално е до днес". Аз поне се чувствам сред "живите образи" на Соколов, Мунчо и мечката Клеопатра всеки ден, когато чета това . Само че на нашата сцена виждам как Дянков сгрешил на теория, но не и на практика, как Тотю Младенов си посипва главата с пепел, как Волен Сидеров "отнел" приятелката на заварения си син и как като слънце над всичко това свети всички-знаем-кой. Незаменимо.