Днес се чувствах като робинята Изаура, имах дори шалче на главата, за да ме пази от слънцето по плантациите. Бях се натоварила с поне десет торби (който не знае - правя стайлинги за София Лайв ), както винаги мъкнех твърде много неща, защото винаги си харесват "и това, и това", пък после като трябва да го връщам си се чудя на акъла. Та ходя си аз по бял потник и пухтя с десет торби, а мъжете минават покрай мен и заглеждат циците ми. Ако бяхме в кучешкото царство, можеха да се пробват и да ми се качат. Та зачервила съм се като на лежанка във фитнеса (не, че ходя, чувала съм, че имало и такова), почивам си през няколко метра и си повтарям, че само още малко и ще разтоваря първата торба, а те се обръщат ли обръщат след белия ми потник, някои цъкат, други подсвиркват, трети викат "браво", на което имам ужасно нецензурен отговор, който ги оставя в несвяст, но бях заета да нося. Винаги съм се чудила на какво се надяват подсвиркващите мъже. Да се запознаем? Да си поговорим, с тенденцията да разтворя крака пред тях? И какво, по дяволите си представят, че ще направи за тях едно момиче с десет торби връцете, които така са се врязали в кожата му, че са направили дебели червени резки. Знам, че някои са на нивото да опъват жена си докато реже салатата, сипва ракия, мие чинии и все пак, бива ли така.