Смъртта като табу, смъртта като ограда. Години след като хората се осмелиха да отрекат рая, ада, прераждането и отново да повярват в тях, да ги наснимат на филми и да ги опишат в книги, на нас ни е неудобно и ни е страх да кажем 'съжалявам' на скърбящите хора. Освен ако не ни се наложи наистина, повечето предпочитаме да замълчим и прескочин, очаквайки те да прочетат нашето съчувствие. Да не се обадим, да не предложим помощта си, предполагайки, че те предпочитат да са сами. А някак си няма как да знаем това. Може пък да има какво да споделят или иска с някой да помълчат и защо не с нас. Колкото и неловко да се чустваме, ние сме много по-добре от скърбящия човек.