Галене, чукане, целуване. За това съм създадена. Може да се събуждам под палма или в скромна къща, в хамак или легло от слонови костички. Това няма да промени предназначението ми. Нищо няма да го промени. Ако бях на мястото си, с този, с който виждам смисъл да съм там, сигурно щях да съм кротка. Да се излежавам до 10. Да се мотая цял ден по бельо. Да гледам цветя на терасата, а като ми писнат и котките - да му родя пет деца и да избирам дрешки на ягодки и малинки.
Когато не съм на мястото си, постигам всичко, което се е подредило на по-долните ми нива, след "галене, чукане, целуване". Развивам дори талантите, които само аз си забелязвам. Не мога да съм нищо повече от самовгледана и егоистична. Или пък алтруистична, но с елементи на кучка. Защото така се забавлявам и се хвърлям в експерименти.
Когато изпълнявам предназначението си, нямам личност. Отразявам, в мен се отразяват. Ако него го няма, съм всичко, което мога да бъда. Последно, кое искам?