След като преди време си обещах да неизпускам пролетта за нищо на света, сега я гледам всеки ден. Как се появява и развива, избуява и угасва, за да се прероди в лято.
Пролетта започва от джанката пред работата ми. Тя е малка, крехка и плътно прилепена до една кооперация сталински тип. Винаги на нея виждам първите бели цветчета за годината. Странно е как един и същи клон се огрява от слънцето и винаги той успява да цъфне.
В момента гледам как пролетта бушува, а дъждът я мокри и освежава. Мисля си за дъждовни дрехи и гледам колко малко им пука на птиците, че над тях се излива вода. Един какаов кос дори пее.
Пролетта ще замре, когато цъфнат и крушите, които са толкова красиви, че е жалко, задето имат ужасен аромат.