Пролетна умора

Днес преследвах едно прекрасно същество, само за да го погледам. Невероятно момче. Забелязах го на спирката и както си чаках маршрутката, се качих заедно с него в автобус 260. Той също ме вози към работа, не съм толкова тъпа все пак, заради един непознат мъж жертви не съм свикнала да правя.
Но той беше прекрасен и го наблюдавах с периферното си зрение през цялото време. Въпреки че беше висок, не беше тромав като повечето мъже с ръст над 180. С топли кафяви очи и извити мигли. Широк гръб и изваяни ръце и крака.
Липсваше шокиращата еднаквост на метросексуалните местни мъже. Както и семплите безформени дънки или анцуг на мнозинството. Вместо това беше със семпло кожено яке в цвят бордо и тъмнокафяви джинси. В косата си имаше бяло петънце като на теле. Толкова се притеснявах да го погледна. Не че нямам опит с това, веднъж се загледах в едно момче и се запознахме, но след първите му реплики мислено го хвърлих в тоалетната и пуснах водата. Така че този път предпочетох да го гледам под бретон, отколкото да се разочаровам.