Опитвам се да си причиня пълна еуфория без медикаменти. Преди време говорих с една психоложка и тя каза, че съм много негативна. И аз взимам мерки, защото по принцип съм послушна. Когато беше ужасната седмица около 14 февруари, когато ми откраднаха портмонето, рутерът не проработи, изчезна ми важно интервю и ме зарязаха на тъпия Трифон Зарезан (сещате се какво имам предвид), блокирах отрицателно - разрушителната си емоционалност и не преминах към физическа разправа с никое от възможните лица.
Но това е само началото на моите опити да съм положителна. Постепенно си изграждам цяла стратегия. Първо - когато съм уморена, не мисля за това. Нито пък за каквито и да било проблеми. Но това е твърде малко, защото искам да се чувствам добре. Затова или започвам да си пея (със слушалки в ушите), или се разхождам и се прибирам пеша и зяпам звездите и витрините. Разбира се, имам резервен вариант за главоболие и разни мисли. Сещам се за тази снимка (чернобялата) и истерията около нея. Започвам да се усмихвам с тенденция към кискане.
До скоро не вярвах, че точно аз ще искам да съм положителна. Все пак моята киселост граничи с тази на двамата дядовци от "Улица Сезам". Но да си щастлив е хубаво и изобщо не зависи от нещата, които се случват. Е, зависи, но на всички с случват лоши и не толкова неща. Не случайно са измислени тази и тази песни.
Friday, February 29, 2008
Препрограмиране
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 коментара:
феноменално съвпадение - не само заради Always Look on the Bright Side of Life , но не ми се влиза в подробности. доста поетично звучиш - харесва ми.
споделям дерзанията ти:) мен също често ми казват че съм негативна, което не ми се връзва, аз си се чувствам адски позитивна и не смея да призная че понякога съм голям киселоч... истината е обаче че с малко усилия лесно превключваш вълната:)) аз си повтарям нещо като кратка мантричка и хоп с автосугесция сичко се постига, дори и позитивизъм:) а и времето се затопля, тъй че дерзай!
Докато не опознаеш позитивността отвътре, може да ти се струва изкуствена или не толкова артистично красива като негативността, и това може да подронва някак мотивацията ти да я постигнеш.
На мен лично много ми помогна източната философия. Мога да ти препоръчам разни неща. Ако искаш, просто ми драси във фейсбука.
Целувки
аз се чудя защо всички поети са били нещастни (в някакъв смисъл) дали Яворов е един от малкото щастливи поети..и защо?
Защо винаги готините неща се раждат под хегемонията на антагонизма ....
Абе, дядовците май бяха в The muppet show :)
Аз пък не мисля, че е полезно да си винаги положително настроен. Пoнякога човек има нужда да си се отдаде на една умерена депресия. За мене обикалянето със слушалките в ушите не е свързано с много щастливи мигове, но затова пък ми действа много добре, даже да планирам (само)убийство, докато се тътърлузя... :)
И после винаги се чувствам... айде не прекрасно, но поне спокойна и олекнала. Може би защото докато скитам сама и ми става хубаво от това, оставам с впечатлението за самодостатъчност :)
Аз около всякакви такива преживявания съм стигнал до един извод - животът е прекрасен по свой собствен начин, и не е особено лесно да го разбереш. Доста помага...
(в опита да го разбереш помагат алкохола, разни изпаднали типове като мене, разходките и какво ли не още :) )
Post a Comment