Thursday, February 21, 2008

Раздвоение, разтроение

Когато съм с дълъг бретон искам да го подстрижа, когато е къс - искам да порасне. Искам да съм боядисана и същевременно - с моя цвят. Да съм мила и да не ми досаждат. Фатална, сантиментална, уязвима, неуловима. Няма повече рима.
Опитвам се да си извадя заключение. Значи ли, че съм просто вечно недоволна. Или че страдам поне от раздвоение. Личностите ми не могат да се поберат само в една външност. И само в едно поведение. Не, че не се харесвам. Това няма нищо общо. Искам един ден да съм една, а утре - вече не. Как да смогна?
Въпреки това, има и една успокоителна мисъл. Каквото и да сътворя, съм си аз. Или поне някаква част.

7 коментара:

Ани said...

Същата съм. С ъ щ а т а. :-)

kim glowfish said...

ех, Ани, трябва да намерим начин да сме доволни. Поне аз за себе си искам малко да се кротна:-) ама пък няма да е весело.

славчо said...

"Фатална, сантиментална, уязвима, неуловима. Няма повече рима"-има
неустоима- предотвратима,водоразтворима -наранима ...:)))

denica said...

ама защо ти е заключение-те са за мъжете.нека си се заключват ...
а ти страдаш не от раздвоение ,а от разводнение
вода луна жена ... да продължавам ли...

4:43 PM said...

"Каквото и да сътворя, съм си аз."

Не мислиш ли, че понякога точно това е страшната част? Когато се обърна назад, за определени неща предпочитам да си мисля, че не съм бил аз...

П.П. извинявай, че коментирам старите ти постинги. ако по някакъв начин ти е неприятно, няма да го правя

kim glowfish said...

нямам нищо против, естесвено. дори аз не мога да измисля какво лошо има в това:-)
иначе за сътворението - не, не мисля, че е страшно това. за мен е важно да живея със съзнание - да правя това, което намирам за правилно и добри и ми харесва. ако правя избора си по този начин, няма как да кажа "ама това не съм аз". няма такъв филм. не съм съгласна, че мога и трябва да оставям ситуациите да решават вместо мен, а аз да се примирявам.

4:43 PM said...

Смело :-)

Харесва ми