И аз, и колежката ми Веси сме в депресия. Причината? По коледа бяхме аз в Щутгарт, а тя - в Прага. Там е чисто и блестящо. Прага е красива. Щутгарт е нов град, но без атмосфера, защото заради бомбандировките по време на втората световна е бил напълно разрушен. Останали са само няколко красиви тузарски вили в предградията. Но когато заваля сняг хората излязоха с едни четки и пометоха пред вратите си. Улиците не знам как ги чистят, но се почувствах като дебил, когато натъпках джинсите си в ботушите, "за да не се изкалям" през изумения поглед на домакините ми. Та наистина няма кал. Никъде, за улиците и тротоарите да не говорим. Чисто и блестящо.
Когато се прибрах и разказвах тук в кишата, как мислите реагираха българите? Ами казаха ми "то пък там е скучно" и "те не могат да се забавляват". Ако ми е чисто, нека ми е скучно, казах аз, без да мога да разбера какво намира нашия балкански манталитет в свинщината наоколо, защо не се дразни на просташките разговори по телефона на висок тон. И макар че недоволства тихо срещу всички несправедливости, когато вижда нещо добро, самодоволно казва "на тях пък им е скучно".
На мен пък не ми беше.
Monday, February 04, 2008
Толкова мръсно
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 коментара:
http://grigor.blog.com/2565691/
що пък да е без атмосфера,в такива безлични градове понякога е по приятно,от колкото от набедените за"атмосферни"градове.Унас е пълно с такива ,Баско супер-пупер "атмосферен" град чак ми се иска да го прескоча ...
Човек най-добре разбира къде живее, когато излезе от България за известно време. Какво можем да направим, когато се върнем обратно...нищо, защото след някой друг месец свикваме отново на калта, мръсотията и всичко останало.
Anonymus, някои не свикваме с "калта, мръсотията и всичко останало", просто живеем в постоянна депресия. Винаги съм искала да е чисто, спокойно, това за мен не значи задължително скучно. Понякога се чудя защо хората около мен приемат за непостижими висоти на цивилизацията неща, които за мен са НОРМАЛНИ - би трябвало да е така (градският транспорт да е на едно ниво с улицата, за да могат възрастните хора и майките с колички да се качват безпроблемно, например), а не като при нас, при нас просто е НЕНОРМАЛНО - транспортът, рязпиляните торбички с боклук, през които минаваме хладнокръвно, сивотата, сивотата, СИВОТАТА.
прочетох това в капитал...и наистина ми се стори много познато. Наложи ми се да живея в Брюксел за около месец миналата година и не ми се искаше да се прибера в България. Сега вече посвикнах пак с живота тук и си мисля, че навикът и липсата на смелост пречат на хората да живеят по-добре. Или поне на мен.
yossarian, може да ти звучи тъпо и надуто, но мисля, че личният пример - да сме смели, да рискуваме и да променяме, значи адски много. Всеки път, когато някой се отказва, ми става тъпо и мъчно. Все пак, не може хората, които действаме и рискуваме, да сме толкова малко. Искам повече!
Post a Comment