Най-големият ми ужас е да нараня нечии чувства. Не искам да го правя, съзнателно или несъзнателно. Не мога да се примиря, че хората са ужасно невнимателни.
В същото време се държа като кучка. Често. С много хора. Това е тежко признание, защото не обичам да се самообиждам. А и бих се нарекла с друго животно, а не с куче. Те са далеч от моята същност. Аз съм златна рибка или делфин. Нещо щастливо, безгрижно, самовлюбено и водно.
А се държа зле, за да им спестя проблемите. Ако знаят, че съм гадна, ще бъдат подготвени и ще спазват дистанция. Така спестявам неудобства и на себе си. Ако искам да привлека прияеля на някое момиче няма смисъл да се правя на добра пред нея. Ако някой мъж е глупав да си мисли, че с упоритост ще успее - също. Предпазвам се, един вид, да не ги наранявам в по-късен етап. Тогава би ми било неприятно.
Monday, January 07, 2008
Чувства
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 коментара:
Най-добре е като доктор да постъпваш. Веднага и на секундата го отрязваш. Мъъъничката болка която ще му причиниш на секундата е нищо в сравнение с това да отказваш отговор и да се правиш на заета месеци наред. Боц с инжекцията и готово. И няма начин да не нараняваш чувствата на никого. Живей си живота иначе ставаш роб на другите. Толкова от бате Комита.
Рационално решение. Удобно е наистина, но ти си знаеш до колко ти допада.
долавям откровеност, жалко че се познаваме и не ми действа питателно :П
хубав пост :)
кучка, ама златоперка! това не е, не е самообида. кучките са ценно племе (тези като теб; другите, на които животът им е попфолк, са станиолени).
Post a Comment