Вече сме се разделили и аз потискам всяка мисъл за този човек. Забравила съм, един вид, как се мисли за него, но сънищата ми вършат предателства. В тях ми се случват неща, заради които не искам да се будя. Защитата ми там е ужасно слаба. Всичко, изритано в подсъзнанието ми, нахлува без контрол. Въпреки това, не искам този човек да се върне. Докато съм будна не искам. Той е ужасно труден за навигиране.

по дяволите, не ми е достатъчно

Преди малко време се заговорих с една колежка. Тя каза, че е тотално щастлива. Има бебе от два месеца. Има и мъж, с който се обичат. Има и работа, която я чака да се върне от майчинство. Изумих се приятно. Малко хора оценяват това, което имат. Затова и рядко разбират, че са тотално щастливи. Естествено, замислих се за себе си. Да си стискам ли палци да постигна моя вариант на тотално щастие? И как да се кротна при това положение. Самочувствието ми е до небесата, но това е само външно. Самооценката ми е реалистична. Аз непрекъснато искам. Получавам нещо, игря си, обичам го, усъвършенствам се. Но не мога да престана да искам още неща. Различни. Исках да пиша - започнах да пиша-пиша-усъвършенствам се - по дяволите, не ми е достатъчно. Сега имам още едно любимо нещо, с което пълня съботите и неделите и вечерите си. Убедена съм, че и то няма да ми е достатъчно, дори когато завладеем пазара. Понеже сега съм в разгара на манията, нямам идея какво ще е следващото. Дори като се замисля, май се изчерпаха нещата, които ми се отдават. Това е леко притеснително. Вероятно като се ичерпам, ще трябва да започна да оценявам тоталното си щастие.

коледно намалени в артишок

Дядо Коледа ни намрази,
джуджетата вече работят за нас, а Снежанка се самоуби.

Това са последствията от намалението от 15% в бутика за аксесоари на Артишок. И това е само първия ден!
Представете си какво ще бъде по-нататък.

Ще се опитаме да спрем и глобалното затопляне, но нищо не обещавам. Ще видим в крачка. Ако не - догодина!

екзекутор

Много е неприятно, а понякога и депресиращо да имаш бивши гаджета. Когато разюздя мечтите си, си представям как след края на връзката ни ги убивам. Те никога повече няма да ми се пречкат. Няма да се надявам да ми се обадят. Да размилят. Няма да ги засичам с други. Няма да се опитваме да сме приятели и да изградим отношения наново. Приключват едновременно собствения си живот и съществуването си в моя живот. Адски удобно.
Някои ще застрелвам. Това ще са тези, които мразя особено. Ще избера част на тялото им, която искат да се разпльоска - най-вероятно лицето им - и ще стрелям с куршуми за глиган. Сбогом, любими, играта свърши, особено за теб.
Други, които съжелявам или ми е останало малко жал, ще ги отравям. Сравнително безболезнено ще се вкоченясват, без да разбират какво става. Сбогом, любими, ето какво е да си безсилен.
Не съм извратена, затова не мисля да ги измъчвам. Не мога да понасям този вид насилие. Затварям си очите, като има такива неща. Всички ще си отиват за секунди. Бързо, чисто. Ако ги мъча, сигурно ще ме молят за милост. Бляк. А и ще ме лъжат, за да ги пощадя. Никакви такива. Аз просто искам да си осигуря сигурното им изчезване.