Чудите се кой е марек street king попесky? Ето отговора тук. Съседите от Румъния имат чувство за хумор, няма спор.

Идеал, дъвката

Първият ми спомен, свързан с дъвката Идеал (любима и единствена дъвка от соца) е как с възхита гледам леля ми, която прави балон след балон (тогава е била колкото мен на години, 23). Не мирясах няколко дни, докато не се научих и аз. Дъвки имаше в косата ми, в козината на любимите ми плюшени зайци (аз с кукли не играех), по столовете вкъщи. Докато майка ми не постави запор, но аз пак си дъвчех навън. Това, което спря моята страст бяха шините за зъби. Поставиха ми ги във втори клас и няколко години трябваше да го нося непрекъснато. Така имах нещастието да престана с дъвките. То пък и понеже соца беше свършил още преди да стана първи клас, дъвка "Идеал" постепенно изчезна от магазините.
Старите навици не умират лесно обаче. И в момента ако лапна дъвка, започвам да правя балони. Съвсен несъзнателно започвам едно пукане и джвакане. Затова и сред хора гледам да не ям дъвки. Въпреки че много ме кефи и като съм във ваканция си джвакам доста.
А пък преди време едно гадже намери моя дъвка на рамката на леглото си. Лепнала съм я там преди да легна. Той каза "леееле, къде си е лепнала дъвката, как може такова нещо". Не знам защо беше толкова потресен.

Садо-мазо мисли

Не мога да разбера защо хората се възмущават от садо-мазо сексът. Мислят го за ненормален. Той е естествено продължение на съзнанието на хората. А то е или да тормозят, или да бъдат тормозени. Ако наистина държиш на някого и искаш да не го загубиш, трябва да му организираш страшен гърч. И по-добре да го осъзнаеш навреме, защото алтернативата е този мил човек, който харесваш, старателно да започне да се държи емоционално садистично. Уважението и търпението са пълна глупост, вегетиращото ООН е доказателство за това. Другото доказателство са естествените отношения между хората. Не страда ли самолюбието ви като някой ви казва, че не сте толкова яки и интересни, колкото си мислите? И не се ли опитвате енергично да го впечатлите? А не се ли отегчавате ужасно от тези, които ви разбират и са готови да ви помогнат? Колко са скучни поставящите се на мястото на другите. И балансираните и спокойни хора. И тези, които знаят какво искат. И тези, които са винаги до вас. Независимо какво става, дали имате пари, квартира и работа. Когато успеете да стъпите на краката си винаги може да ги разкарате и да намерите някой недоволник. Когото да обичате и да радвате с непрекъснатото си старание да го задоволите.
Добре, садо-мазо сексът тогава не е ли нещо естествено?

Магазинът за време и чай продължава с културата

Тази вечер след 20:00 може да станете свидетели на разбирането за изкуство на група Ауфтакт. Те ще съберат музика, литература и всякаква култура в Магазин за време и чай на ул. Княз Борис 65.
Ще се видим.

съобщавам го, както бих го казала на стефчо лигнята:
имъм ичимик. ниприятну. за пръв път ми е. предпучитам да е друг път, за предпучитъне в миналуто.

Има хора, чиито миризми не понасям. Не са на мръсно, не са на пот, просто миришат по неприятен начин. Получавам киселини, особено след като съм обядвала. Не знам как да се преборя с това. Миризлив тероризъм. Навлизат в личното ми прострнство и дори да не говоря с тях, миризмата им се просмуква и ме заобикаля, огражда и задушава.

Fuck off анонимните

Подписвам се. Казвам какво мисля. Не се притеснявам от това. Мога да защитя това, в което съм убедена. Мога да споря и да обсъждам с всеки, който не е съгласен, частично е съгласен или изобщо е съгласен. Чудя се тогава защо някакви хора не само не се подписват под коментарите си, но и ми говорят тъпизми анономно.
Мисля, че това е част от огромната анонимна простотия, от която страдат хората. Така няма дискусия. Оставаш анонимен, когато не искаш да ангажираш личността си с мнение. Ставаш част от овчето, където колкото по-неангажиран, толкова по-готин и пич си.
Казвала съм го адски много пъти. Подписвайте се, когато коментирате тук. Само ако сте много брутални, няма да ви публикувам, защото не ме кефи някой да говори гадости. Тук гадостите пиша аз.

наританите кучета

наританите кучета са пълна скука.
с бедствени мисли, осъзнати страхове
нахално подсъзнание,
черно като нощ и като къпина.

бяло

Възхищението ми към белите гълъби е сравнимо с това на турците към белите коне. Като видя някой се изпълвам с възхищение и квича на ум. Понякога и снимам.

Днес е денят, в който е разрушена Берлинската стена. С проблемите, които имат съвременните източноевропейски демокрации ми изглежда, че тази дата е малко в мъгла. Което не би трябвало да е така. Въпреки че крахът на комунизма не се е случил в определен ден, било е цял процес, някои дати са предразполазгащи за спомняне. Иска ми се да кажа, че нито един режим и нито една революция не заслужават хората да умират заради тях, но не знам дали ще е честно. И не знам как, ако се срещна с духовете на хората, направили унгарската или полската революции, бих им казала: "Нямаше смисъл да умрете, режимът не го заслужава".
А на Киномания има един филм за Унгарската революция. Има и любовна история и драма. Който се интересува - Деца на славата.

Обичам спокойните си сутрини, когато по пантофи изпълзявам от стаята си и с прическа на гном започвам да пия кафе. Скоро, много скоро една близка моя приятелка няма да има шанса дори да си помисли да има такива сутрини. Тя ще си има бебе. Ще бъде майка. Когто ми каза, аз можах само да изквича по телефона с едно "ИИИИИИИИИИИИИИИИ" и да я попитам "какво ще правиш сега". Тогава не знаех, че аз съм единствената извратена в компанията. Когато ми съобщиха новината като сапунени мехури се спукаха една определена категория мечти. Магистратура в Западна Европа, доброволец за няколко месеца в еко проект. Много време за курсове по танци, езици. Пътешествия без телефон. Обичам я, ще обичам и бебето. Просто съм откровена тук, но на нея не й го казах директно тогава.
Историята продължава обаче. Всичките ни приятели казаха "Ауу, колко хубаво, много се радвам за нея". Никой не помисли, че това е едно задължение, което дава и ограбва жестоко. Че тя ще бъде толкова натоварена, че вероятно скоро няма да я познаем. Че ще й бъде трудно да осъществи мечтите си, защото вярвам, те не се изчерпват със семеен живот. И съм изумена, че съм сама в мислите си.
Искам да се справи. И искам да бъде истинска отговорна майка, което вярвам, тя може. Мисля, че щастливата, образована, чувствителна майка-пътешественичка е най-добрата.