Зелените чанти

Чантите от плат, които спестяват нуждата от найлонки станаха хитови. Затова от artishock направиха нова партида от торби с нови картинки. Може да ги видите тук.

Тук публикувам мнението на Ел по повод моя пост за пушачите. Не че го няма като мнение, прецених, че така е по-видимо.
**************************************************************************************

Ел каза...
сутрин на спирката вече няма място за мен. непрекъснато хора с цигари ме преследват, където и да застана, димът се прокрадва през ноздрите в дробовете ми. когато вали е тъжно, защото не мога да се скрия под навеса на спирката - пак някой дими до мен, пред мен и леко по диагонал. тогава се получава ситуация, в която един човек стои отстрани и бавно се разболява, защото е вир вода.в офиса, когато колегите пушат, отварят прозорците широко, мислейки си, че по този начин изразяват толерантността си към непушачите. тогава измръзвам. на следващия ден пия oscillococcinum.аз не съм избрала да пуша, но непрекъснато някой друг прави този избор вместо мен. това е античовешко.

Браво на отказващите цигарите

Пушачите са доста неприятни. Съжелявам, ако обиждам някого, имам приятели, които пушат, но пак ми е неприятно като задимят. Става ми лошо от миризмата. За добро или зло, не съм си обгорила рецепторите с цигари и от цигарения дим постепенно ми се гади и мога да получа сърцебиене. Но на повечето изобщо не им пука, ама изобщо, дори мислят, че е незначително да тероризират околните така. Мога да пиша още, но ще се въздържа. Сега искам да похваля Велян за неговата инициатива. Блог на отказващия цигарите. Супер направо, искам повече такива хора. Съберете се, организирайте се, споделете си проблемите и мъките на отказването. Ще бъда много щастлива, ако повече хора се зарибят и се откажат от това да ни тормозят с неприятен дим.

С изтръпнали нежни ръце, рисуваш по мойто лице, останки от минала нощ и сълзи от слонова кост....
Мисля, че нещо в тази песен разкъсва паравана ми, обвил лицето ми, мислите ми и емоциите ми. Припомня ми минали състояния, не случки, състояния, в които съм била преди да живея толкова много.
Благодарение на Drive like there is no tomorrow имаме няколко песни на Мъртви поети.
Тяхна песен, която и в момента мога да запея, е по стихове на Ерих Кестнер. Много красиво - Сама, ти си много самотна (в оригинала е сам, не сама, но сама се пее по-лесно)
по камъни в пътя безцелно се взираш, сънуваш покой, но едва го намираш,
желаеш любов, но го правиш без вяра..
и така нататък.

if i don't go crazy i'll lose my mind

Аз не съм тук, не съм на този свят. Започвам да се изчерпвам и да ми е по-интерсно да спя. Контролът ми върху сънищата е доста по-малък, отколкото контролът ми над реалността. Ето, миналата вечер ме убиха няколко пъти. Все едно бях в клипа на Death in Vegas - Scorpio Rising. Тя ме преследваше, аз се опитвах да я избягвам, но тя отново се оказваше зад гърба ми и ми нанасяше убийствен удар в гръбнака с меч и аз умирах. После пак и пак. Невероятно.
Как се събужда човек, когато нещата циклят. А ти си нетърпелив нещата да станат с едно щракване на пръстите. Според мен, в такива моенти хората изпадат в умопомрачение и се женят. Или си раждат деца. И без това няма какво да правим, казват си, хайде да вземем нещо да сътворим. И както винаги се получава - понякога е за добро, понякога - не.
Аз изпадам в умопомрачение и от петък тръгвам на маанета или както моята приятелка, която ме запали, им казва "арабски танци". Обикновено тя допълва "не бъди цинична, маането е нещо пошло, а това е изкуство". Ще видим, ще кажа, но без публикуване на снимки, това да не е еротичен сайт.

подснежно розово

подснежно

Ретро, hold on

Какво получих тези дни:
Линк към Майспейса на Бейбифейс,
Парчето Река си ти на Клас.
Домино на Спринт.
Ани пък обеща касетки!
Така, аз пък търся името на една песен на Спринт, припевът беше "Измъчвай ме, насила ме люби". Нева ме спомни за нея и от два дни си шляпам ритъма и по баджаците. Така че помогнете.
И още нещо - има ли някой на Клас песента за чая? 'Ела със мен да пием чай, чай със чуден аромат, освежава, подмладява, ела със мен да пием чай за двама'. Пак се разпях.
А някой нещо за Мъртви поети?
Въпреки конкретните ми питания, ще се радвам на всякакви линкове, касети, дискове на музика от онези времена.

Ким: обичам ретро

Не знам дали заради меланхолията, която ме владее, но съм се сетила за яките групи от началото и средата на 90те. Спринт, Мъртви поети, Пиромания, Бейбифейс, Анимационерите. И други има. Днес реших да започна да събирам тяхната музика, сигурно няма да мога да ги кача в нета, заради авторски права и чудеса, но поне ще направим с приятекси усилия издирване на тези парчета, които вдъхновяваха пуерските и предпуберските ни кризи.
Така че, може да помогнете - с контакти на хора, които са били в тези групи, с касетки, които да презапиша, ако не искате да отстъпвате, с идеи какво да правим събраното, с линкове, към вече качени парчета.

hand made day

hand made day изпълни сърцата на групировката артишок с щастие. Никой не предполагаше, че ще ги харесат толкова. Групировката временно беше заприличала на амбулантни търговци - с небрежно дядовско куфарче, чекмеджета и черна възглавница отиде и показа нещата си. Наснима хора за Дързост и красота. Едно момиченце от сниманите каза, "ОООО, знам го това, баба ми го гледа" по адрес на рубриката.

Чанти за екоисти

Много е хубаво да имаш еко-чанта. Спомням си с умиление, че 100% съм от първите хора, които не ползват найлонови торби в Бъгария. Още някъде 1997-98 като верен последовател на Капитан Планета аз бях зарибена по опазването на природата. Леля ми, която живее в Германия, ми носеше рекламни торби от плат и разказваше защо аджеба найлонът трябва да се изключи от употреба. Тогава бяхме малко и бях ексцентрична с моите торби от плат, но пък наскоро една мила моя приятелка ми каза, че е научила от мен да отказва като и поднесат найлоново пликче и ми стана мнооого хубаво.
Та исках да кажа - артишок вече има еко чанти. Те са здрави, удобни и се надяваме, че ще намерят екоисти с вкус като на групировката. Мерси за вниманието.

жизнерадостно

прелитах през седмиците само за да го видя. а сега тъгата на очите ми се е разляла и по лицето ми. спомням си топлите знимни вечери, когато вдишвах въздух и щастие от тъмния град по пътя към вкъщи. как блясъкът на лампите блести в гъстата нощ като моите надежди.
всичко е такава проза и е толкова банално. не знам защо заради едното чукане природата трябва да гарнира човешките отношения с чувства. и защо, по дяволите, не съм се родила маймуна. или птицечовка. Щях да се разгонвам веднъж-два пъти годишно, според атмосферните условия, да си се чукам рядко и жизнерадостно и това е.

Ден за четене

Утре е ден за четене и самочетене. Какво имам предвид? "Магазинът за чай и време" организира литературни импровизации, които искат да разбият притеснението от четенето на собствени неща. Всеки мисли нещо, а като го и напише, може да го прочете на другите.
Никой няма да дискутира качеството, количеството или гледната ви точка. Просто ще се наслаждаваме на четенето.
час и време:
след 19:00 часа
на Княз Борис 65