Запознайте се. Направен е от вълнено топче, тел и хартия. Много е мил.

Открили са го! Извънземното

Днес научих една новина. Извънземното ни, което изчезна, се оказа, че е намерено в ромските гета във Варна. Подозираме, че е откраднато, защото правеше ток - много хубав, чист, без примеси. Не мога да се начудя на тези хора - как им дава сърце да откраднат на хората извънзените. Ето тук повече за дейността на извънзеното след кражбата. А тук - за токовите способности на извънзеното.

Ей така се чувствам. Добре че някой го е изпял.

Крокодили пак

Относно удобността на крокодилите:
Мисля, че и галошите са мегаудобни. Могат дори да се обуват с терлици. А ако си вземеш по-големи - и с пантофи! Обаче никой не ги носи, защото напомнят за родното село, някакси, неудобно, душевно некомфортно става. Ако тези хора имаха смелост да си сложат галошките, повярвайте ми щях да ги публикувам веднага. Такава смелост е за похвала.

Талибаните игривци сред цветя и рози

В блога на артишок публикувахме интересно филмче за разбиранията за мъжественост на талибаните. Те носят червило, гушкат се и се снимат на фона на цветя. Може да го гледате. Аз бях запленена, започвам да си търся талибан.

Помощ, крокодили 2. Типчето с галошките

Много са удобни, ама много. И са фешън, прочетох в очите на този човек, спретнал се в тези крокодили или тяхна имитация. Не мога да определя. Но се развълнувах, че успях да снимам. Така да се каже, съдбата ми даде втори шанс днс. По-рано сутринта видях един тип с червени(!), лапнал лула и облечен с блузка на чертички кафяво-сиви. Малко го попреследвах, с надеждата, че мога да снимам, но не успях. Язък.

Ту комерсиал

Харесвах гъбената супа в comersial срещу седмо училище. Още на първия месец обаче установих, че и там качеството пада. От супата липсваха резенчетата сирене и магданозче, станала беше и значително по-редка. След пътешествието до Гърция, установихме, че още в началото е трябвало да се досетим, че има нещо гнило. Все пак не мога да се съглася, че едно заведение с претенции може да краде логото си. При това нагло - става дума за едно традиционно бяло вино с подправки, кото се продава дори в закусвалните. Вижте снимките, които направихме, качени в блога на артишок и на Ел.

Помощ, крокодили

Грозотата може да има чар. Никога не съм го отричала. Но ако има чар, тя вече се е трансформирала в нещо хубаво. И така, не трябва да има чисто грозни неща. Нещото, което ме накара да прегърна по- страстно идеята за целната и самоцелната красота са крокодилските обувки Croсs, които са ужасни. Без чар, просто шарени и ужасни. Дано поне могат да се рециклират, защото като гледам колко хора ги носят, няма да ми е приятно тази грозотия да се окаже, че няма да доживея нейният пълен разпад.
Грозотиятя им кара феновете да премират от умиление. Това, което ме втрещява обаче е, че ги сравняват с религия за крака. Аз обичам ходилата си, те са тесни и чаровни, с дълги хармонични пръсти, на моменти не мога да сваля очите си от тях. Както и от тези на други хора - бебешки пухкави и нежни или изящно очертани, но съвършени. Кажете ми една причина защо да ги крият в нещо толкова извратено. Дори да е с цел да не им миришат краката. Ще допиша текста, сега оставям линк към текст за крокодилите в Slate.

Нинджите работохолици. Не остявят шурикените дори когато пият чай и обмислят атаки.

Blue jeans

Знам, че са попкултурен символ, че не умират и се смятат за секси. Въпреки това мразя джинсите, мисля, че са рядко тъпа и тъпа дреха. Дори когато са в любимото ми каубойски класическо тъмносиньо. Защо ги мразя? Ами защото се разтякат и увисват след първите два дни носене, а пък ластичните модели, които не го правят, сплескват дупето. Иначе ако са прилепнали, човек изглежда като опакован кренвирш. Ако са по-свободни, са безформени след първото сядане и подкачане. Ако не са, значи са от гаден твърд плат, с който как изглеждаш? Правилно, като опакован кренвирш. Сто процента съм сигурна, че ако бяха по-умна дреха, на Levi's нямаше да им се налага да равят толкова яки реклами.

Говорилня 3

Нямам думи просто, затова ето линк. Говорилня 3 се появи. В нея може да чуете историйки, казани от най-тежкият пилот в България, а може би и в света, както допълва той. Аз самата я оценявам като еволюция. Точка. И един съвет - изтеглете файлчето, вместо да го слушате направо от страницата, за да не прекъсва.

anonymоus said:

Един анонимен човек написа, че малко или много всички сме животни. Не знам той с какво животно се асоциира, но моята блог-icq личност вече няколко години е бляскава, суетна рибка. Аз не обичам риби, защото са много тъпи. Но бляскавата рибка е друго нещо. Тя е хитричка, флиртаджийка, самовлюбеничка. Казвам ги умалително, защото иначе ще се броят за грехове, предполагам. Не искам на бляскавата рибка да отиде в ада. Въпреки че преди време един злонамерник й скрои малък ад, от който едва я измъкнах. (Знаеш кой си, не се прави, знам, че четеш).
Като измислих рибката, започнах да се илеждам за други неща, свързани с нея. Четох дори една книжка, казва се Рибката - дъга - Regenbogenfish в оригиналното заглавие. Там главният герой е страшен океянски хубавец, с люспички в цветовете на дъгата. Обаче е много надут и никой не играе с него. Едва след като става добър и споделя всичките си люспи с другите, го заобичват. Мъка, мъка, но предполагам е поучително за децата. Моята риба не е такава. Приказката за нея ще завърши по друг начин. Например: и тя седяла сама и бляскава, докато един ден случаен рибар не я открил и хванал. Той я завел вкъщи в луксозен аквариум и всички можели да й се любюват колко е красива. Е, може да има и дуги краища на историята, но аз за това се сещам сега.

Sin

Vanity, that obviously is my favourite sin. Това obviously ми е любима реплика на дявола Ал Пачино. Въпреки че филмът не е ужасно дълбок, е забавен. Припомних си го благодарения на някой канал, не помня кой. Винаги съм мислила, че греховете са нещо ужасно красиво. Другата страна на стерилните християнски добродетели. Чиста безрезервна вяра, платонична любов, пасторални мотиви с овце. Хищническата ми природа обаче е на мнение, че здравият секс е добродетел, да.

Pour your misery down on me

I'm only happywhen it rains. Това ме стопли тази сутрин. Една от групите, която ми бърка в мозъка и хм, ме е формирала в досадните пубертетски години. Така че не съм си губила времето особено, работила съм върху себе си, садо-мазо депресивните емоции са ми като за доброутро. А суперизкючителната Шърли Менсън е номер едно.