Това се случи в понеделник.

Предприехме пътешествие до Студентски град, за да отидем на концерта на Placebo. Докато около мен в Зимния дворец се стелеха облаци пот с тазлични аромати си задавах следния въпрос: Защо хората ходят на концерти? За да попаднат в опасна близост с други хора. За да им стане лошо от жега и да припаднат. За да им заглъхнат ушите. Това е цената, която трябва да се плати, за да чуете любимите парчета по-живи от всякога. Спомних си, че преди години списание Нов Ритъм беше пуснало темата дали ще изчечнат концертите с появата на все по-добри и евтини звукови носители. Имаше анкета, в която представете си много хора казват, че предпочитат да слушат музика вкъщи, отколкото да ходят на концерт. Това безобразие мисля, че вече преминава. Хубавата музика си е хубава музика, но живата е съвсем друг случай.
Следват разкази в картинки.

Пресищане

Част 4
Ще напусна рабора, помисли си тя една сутрин. През деня идеята започна да трупа детайли и да добива форма. Напускам, имам малко спестени пари, ще поживея в къщата на село. Винаги съм искала да имам нива с лавандула. Да отглеждам етерични растения. Бяха й разказвали, че в селото климатът е много подходящ за това. В миналото хората гледали това ароматно растение, имало много майстори, които умело извличали ценнно масло с високо качество. Може да изкара няколко известно време със спестените пари, ще огледа нивите, може и кредит да вземе. И през цялото време, докато издеята се оформяше с все по-голяма бързина, тя пренареждаше книжа, пишеше отговори на делови писма, изказваше мнение за визии на новите продукти на фирмата, за което работеше, все още. Някъде къснният след обяд осъзна, че работата й я депресира, че е ужасно механична, стига да научиш правилата. Излезе до магазина, взе си бутилка минерална вода и шоколад. Винаги, когато беше в цикъл непреодолимо й се дояждаше сладко. През останалото време беше преодолимо.

Пресищане

част 3
Заредиха се тежки градски дни. Тя не разбираше себе си, не знаеше какво прави тук - на тази работа, с тези хора, в тези заведения. Колебания й изяждаха главата. Ако напусне, ще трябва да отиде другаде. Където в един момент ще стане точно толкова непоносимо и напрегнато, лишено от тръпка и свобода. Ако се изолира от тези хора, ще остане съвсем сама. Заведенията бяха шумни, но звукът поне заглушаваше всякаква мисъл. А може би времето беше виновно. Мъглата се смесваше със смога на улицата. Депресиращо полепваше по мислите и толкова. Когато се прибереше вкъщи, тя си правеше чай и успокояваше разбитото си опустошено сърце със спомени от забутаното село с чудесните хора. Ведро утро и нощи, пълни с нежни полски звуци. Домът й беше мястоо за преспиване. Хралупа, която си спомняше понякога как подреждаше заедно с него, преди да осъзнаят, че всичко е празно и обречено. Но рядко се предаваше пред спомените за това. Била е друго момиче. Вярвала е в силите си. Вярвала е на другите. Представяла си е ясно бъдещето, което се оказа съвсем различно.
Започна да става безнадеждно. И колкото повече през деня нещата вървяха на зле, толкова повече тя сънуваше. Как отива в селото. Как ходи по скърцащата тераса. Как погледът й се рее в небето, търсейки в него малки прозрачни точици. Нямаше търпение да заспи и да сънува. Ненаситна към леглото си.
В главата й започна да се оформя идея. Ако се върне? Ако зареже всичко и стане герой от рекламата на Кока Кола - ААААплодисменти за момчето, което си обеща и го направи! Отвори бар на плажа! За момичето, което не чака да й се обадят! Спокойствието на зелените полета й липсваше, беше се вкопчила в него като в последна цветна надежда. Чувстваше, че е променила себе си, затова и важните неща за предишното й аз вече не значат. Започна да мисли, че това е ново пробуждане, призвание, желание и истински път за следване.

Трудно се разделям и затова рядко се събирам.

Пресищане

Част 2
На втората вечер реши, че е време за социални контакти и скокна до кръчмата да огледа. Хората по тези места имат ниви и се изхранват с отгледаните там картофи, а бирата струва 50ст, а ракията - по-малко. Иначе кръчмата ще фалира. Най-богати са пенсионерите, които имат твърдо доход, но пък много болежки и оплаквания.
Тя седна на единствената свободна маса - тази до вратата. Гледаше да не прави впечатление, за да не я заговори някой и да може да наблюдава спокойно. В старанието си се прегърби и заозърта като подплашена. Поръча си мента с мастика. Кръчмарката реши "Гражданката обича да си угажда". За нея угаждане значеше и да яде кюфтета всеки ден. Но се усмихна се и каза "Седни, ще ти я донеса". Масите бяха с червени рекламни покривки на Кока Кола, с огромни мазни петна и дупки от цигари. Неизвестно как са попаднали там, имайки предвид, че всички бяха покрити с дебело стъкло - като в старите сладкарници едно време. "Като едно време", всички в кръчмата можеше да се опише с тази фраза. И вероятно всичко не беше сменяно или поне мито от едно време..
Но тя беше доволна. Димът в кръчмата й изглеждаше по-чист от този в заведенията в София. И хората й изглеждаха по-чисти. Поне вътрешно. Външно повечето имаха малко останали зъби в устата, носеха мръсни или поне закърпени дрехи. Но момичето виждаше всичко това през призмата на човек, чел разказите за селото на Йовков. Чисти хора, отрудени, запознати с простите природни закони, мислеше си тя с патос, без дори да е разменила и дума с някой.