толкова ме боли главата, че искам да умра и толкова съм нещастна, че искам да се прибера у дома и да не стана от леглото си. Какво правите, когато сте нещастни и отчаяни, а случаят показва, че нещото няма да се оправи в обозримо бъдеще? Аз искам да спя и да плача в почивките. Или да замина някъде, да си сменя името и косата и пак да спя и плача.

пресищане

Част 1
----------------------------------------------------------------------------------

Когато се върна от двата дни прекарани на селската вила, вече имаше хубав спомен, ъм който да се обърне, ако иска да се скрие в нещо чисто и мило. Старата къща в полуизоставеното село се скриваше в чудесната си чудесна градина - избуяла, с подивели цветя и овошки. Някак парещо тъжна, лишена от хора, а в същото време пълна с живот. Стъпалата между първия и втория етаж скърцаха, както и терасите. Тя малко се страхуваше, че са изгнили и може да пропаде фатално - особено терасите, но това беше сладък наивен детски страх. А и ако случайно имаше духове, които да препускат из къщата, предпочиташе скърцането да я предупреждава за тях, вместо да ги усеща хладни и безшумни.
Всяка сутрин отиваше до реката - село без река не може. Заставаше на брега и дълго време гледаше блестящите отражения във водата. На връщане минаваше през магазина "Хранителни стоки" и си взимаше лютеница и нещо за скара. Усмихваше се на продавачката, говореха си неща без много да се изслушват, но на нея й беше приятно. Сама, усмихната и свободна в малко прашно село с тесни улици и много изоставени къщи.

Странен звук, пищи хлапе. Не ми пука. Стига ми кожата ми да е мека.
Егоистка. Гледам се със задоволство и с удоволствие не ям. А в най-смислените часове измислям неща, на които аз съм центъра.
Но моите фини ръце и малки крака, стегнати корем и дупе не струват и едно на сто колкото тези на щастливата майка с малкото хлапе. Всъщност тя е постигнала истинското подобрение на тялото си. Отишла е в измерение, което е далечно за мен и моите тесни материални ценности.

На жените им пука най-много за този, който ги чука.
А на мъжете - за себе си.

Това го казвам по конкретен повод и конкретна приятелка.
Твърде съм независима, за да се държа по този начин. Но понякога не
знам дали не бъркам. Дали ако поставях мъжете си на първо място щях
да съм по-щастива? Пфу не. Може би само те щяха.

Ако по-често пикая в обществени тоалетни, ще ми се стегнат страхотно бедрата.

Жените знаят за какво говоря. Този път Билкова ми повлия по-благотвотно от бирата, изпита там.

Преди два дни бях на литературно четене. Така се облъчих, че сега ще напиша едно хайку.
Ето го и него:

Леките жени носят висящи обици
и аз съм лека, близо 50 кила.

бесове

Заедно с текстовете за пролетното почистване, попаднах на няколко, даващи оказания как да се каже марш на злите духове. Единият вариант е със свещ (запалена) да се разходите из къщи, друг е да понаръсите със светена вода и тамян. Като човек, вярващ, че чистият въздух лекува всичко, не започнах да обикалям стаите у дома като светулка, но пък тези текстове ме накараха да се замисля как да изгоня злите духове -под формата на разни бесове, от главата си. Те не са просто несбъдати оргазми, нито объркани мисли за мъже. Те са хаос, пълен мрак, в който има всичко - и разбити надежди и тъжни сърца и уморена кръв. С какво да ги изгоня? Засега се надявам на чистия въздух и много слънце. Но не се обичам и не вярвам, сива съм и искам да се скрия. Не ми върви с взимането на решения, зациклено положение.