Много е стилно да скитам безцелно. И да се правя, че разбирам хората и мога да се поставя на тяхно място. Независимо от това, че твърдо вярвам, че не правя избори като техните и сама съм си достатъчна. Не говоря за самозадоволяване.Въпреки че някои от много познаващите ме ще си помислят точно това с леко изчервени бузи и тайна надежда.Не. Имам предвид затварянето в собствените възприятия. Несподелянето на неща, облечени в износената отдавна от поетите дума чувства. Най-най-най-трудно е да изскоча от себе си и да тръгна към някого, без да се стъписвам. И да признавам и да показвам. И да предпочитам да говоря, вместо да наблюдавам. Да кажа, че съм като всички останали и страшните неща не са смешни и тъгата не е глупава.
Сега се опитвам много старателно. В лека борба съм със себе си. Приемам го като игра, нещо като експеримент, за да не взема да се уплаша от сериозността на нещата.

Размисли и страсти

След като мина периода на бурна радост от моята независимост, започнах да разбирам защо хората така се умиляват от училищните си спомени. Вчера го усетих, докато се разхождахме в парка. Наблюдавахме учениците, излезнали или избягали от училище. Майките и бабите, разхождащи малките хлапета. Опитвах се да се вкарам в техния свят. Спомнях си как моят дядо ме извеждаше на раходка в гората и пускахме лодки. Мислех си и за училище, когато най-редовно изчезвахме с приятели от часовете и се мотаеме по улиците, а през пролетта пиехме бири в парка. Това е идеализираната картина на миналите неща. От друга страна имаше много неща, заради които се радвах, ч свършвам училище. Беше ми скучно и доста лесно. Полагах усилия само за нещата, които са ми наистина интересни. Чувствах се задушена и незначителна, ограничена от възрастта си. Сега, 4 години след 12 клас, не мога да преценя дали наистина съм била толкова свободна, колкото ми изглежда сега или съм била толкова задължена с безсмислености, колкото ми е изглеждало тогава.

В днешните дни май

Странно е когато някой невинен се е оказал игрив и без да има палав блясък в очите. А някой като мен не. Това лишава околния свят от възможността да бъде гладък и предсказуем, какъвто изглежда на пръв поглед. Няма дракони (май), а магиите са с по-слаба сила. Феите вече нямат капацитет да поемат длъжността кръстница. Понякога се чудя дали нещата наистина се променят или просто в различните моменти показват различни свои страни.
За себе си мога да говоря, че е точно така. Не знам каква съм. В различни периоди живея. Видях една моя приятелка, с която вече три години не поддържаме връзка. Случайно в парка. Попита ме дали съм с някого и дали са няколко. Аз казах "ооооо, ти пък". Тя се засмя и каза "Е, знаем те каква си". Каква съм...Тя си мисли, че знае, но аз нямам никакви претенции за това. Той също си мисли, че знае каква съм. Чукам се добре. Лепят ми се мъжете. Отворена съм. Директна съм. И ме заключва в тези определения. А толкова много ми се иска да избягам от тях. Освен да си пусна космите по краката. Никой дяма да си помисли за секс с мен и няма да има значение дали съм добра.

Моля ви, моля ви,
изгледайте всичко Death in Vegas. Както филм на Дейвид Линч дразни моето То, така и тези клипове събуждат частта в мен, която съдържа хищната ми и непокорна еблива същност. Всяка сексуалност е порочна, което е красивото в нея. Другото са феромони.