Страхувам се, че ако напълнея с килограм или два, ще изпадна в паника и пак ще му изпусна края - т.е. ще престана да ям. Това е колото привлекателна, толкова и плашеща мисъл. Опитвам се да мисля за храната като за енергия на моето тяло.
В същото време някои хора се тъпчат ужасно и това ме влудява и отвращава. Задръстват се с грозна храна. Понякога и аз ям грозна храна. Преди после се мразех. Сега не, уча се да си прощавам. И да ям редовно. Още си спомням усещането за лекота от неядене. Леката еуфория, че нищо не може да те съблазни. Че не си толкова земен, колкото другите ядящи хора. Че намирам аромата на паржоли за гнусен и съм безразлична към този на шоколада.
Презирах, а сега се уча да не обръщам внимание, на момичетата, които не могат да владеят фигурата си, защото се тъпчат и не могат да спрат да ядат. Ужасна съм. Понякога и сега съм изкушена, когато седя някъде и виждам как някой се тъпче да направя финзиономия на отвращение. Срещу лицето на човека. Но не трябва да забравям, че те са ок, а аз не съвсем.

оф не мога на това бялото. Ще умра от бяла смърт.

Край-начало, край. Странни са понякога нещата. Ако се махна, вече съм го преживяла. Може би трябваше да го направя година по-рано, но все отлагах, с надеждта, че нещата ще потръгнат. Отложено решение, което ми струва скъпо време. В същото време нещо съм научила. За себе си. Как ви се струва това? Достатъчно ценно ли е, за да компенсирам всичко, което съм загубила или пропуснала. Не мога да си отговоря в момента.

Чувствата са демоде. Да чукаш без особена мисъл в главата е доста секси. Да нараниш някого е просто спорт, нещо нормално.

Сапунка 5

Когато откриеш себе си отново, когато откриеш нещо, като ритъм на пътешестващи сърца. Времето лъже часовниците и успява да тече неравномерно. Като мързелива змия. Ако искам да опиша чувствата си, ще кажа, че са като топла зимна вечер с нежен въздух и песен на славей. Но никой не го иска, в случая той стои до мен и разбира безмълвно колко съм щастлива.
Аз съм груба и цинична, но сега не е така. Малката хижа, към която се стремим, се намира до езеро. Бреговете му са мочурливи, растат папури, а влюбени жаби плуват сред стъблата. Самата хижа е заобиколена от полудиви черешови дървета, които някога са били част от градина. Докато вървим към вратата, му говоря с бълбукащ глас: „Представи си хората, чиято е била градината, дамите са ходели с бели рокли и широкополи сламени шапки, за да се пазят от слънцето, което сега толкова обичам”. Това обаче са мои измислици. В хижата хора никога не са живели. Дори когато градина е имало.
Първото нещо, което правя, когато съм близо до вода е да вляза да поплувам. Той идва с мен. Движим се навътре, а телата ни вълнуват спокойната вода. Той обръща лицето си към мен, усмихва се.
Ти обръщаш лицето си към мен, усмихваш се и преплиташ пръсти с моите.
Хубаво е когато си представям измислени истории със непознат, гледайки го през стъклото, без да се страхувам, че са толкова наивни.

qeen of my castle

Всички пишат, никой не чете. Доста чукчи се събрахме.
А аз не знам дали пиша, за да ме четат. По-скоро пиша, за да се чета. Mоят блог е моята крепост. Лично пространство с мои правила, My blog -my rules. Понякога мисля за хората, които по някаква причина се зачитат. Те малко ме притесняват, затова не ми се случва често да ги мисля. Въпреки това сред тях има мои приятели и познати, които, подозирам, че никоа не са ми казвали, че четат. Това е добре, ако обсъждахме постовете ми, щеше да е много неприятно. Не мога да се съобразявам с други хора и по-добре. Иначе блогът ми се обезсмисля.

Сапунка 4

Любовта ми е пътуване. Пътуването мирише на жега, бензин, полски треви, асфалт и непознати градове. И неочаквани дъждове. Като този, който вали сега. Гледам го през стъклото. Капките се удрят и там остават, залепили език в прозрачната повърхност. После потеглят надолу. Някои се сливат с други, някои остават сами. Екстазът на капките вода. Държа моето момче за ръка, въпреки че е абсолютно излишно, защото седим един до друг. Мълчим и това е прекрасно. Чувствам, че от негова страна има пълно разбиране. Аз обичам деструктивно. Като разрушението е насочено към мен. Самоунищожително. Дълго време не разбирах, че безрезервната обич е пълна глупост. Първо трябва да се научим да искаме и получаваме. Сега искам, получавам и се раздавам. Заслужавам най-сетне да си позволя безрезервно да се раздавам. Той няма да поиска от мен да се самоунищожа.
„Няма невъзможни неща”. Няма, разбира се. И ми става толкова леко от тази мисъл.
Духът му се слива с моя, след малко тялото му ще влезе в мен. Гледам сякаш отстрани. Но все пак усещам, че тази щастливата съм аз.

Сапунка 3

Аз не съм толкова нетърпелива. Държа си стари билет в ръка и пиша стихове върху него с възможно най-малките букви, които мога на да напиша и после прочета. Вече половин ден пътуваме, а от сутринта се обичаме. Когато съм с някого, искам да съм щастлива. Много хора бъркат любовта с онази болка, сравнима по сила единствено със сексуалната възбуда. Но това чувство е родено от огорчение и разочарование. Да ти бъде причинено това е много по-лесно, отколкото някой да ти създаде щастие и то да бъде толкова ненатрапчиво естествено, че да започнеш да обичаш. Любовта е сравнима със слънчеви пролетни лъчи, минаващи през миглите ми. Или радостта от съприкосновението на водата с кожата ми, когато правя първото лятно плуване в някое още хладно езеро. Любовта има аромат и звук и мога да я усетя, както усещам мекотата на кадифе.

В заключение- най-мили на този ден мили изглеждат дядовците. Изглеждат доста припряно докато носят букетчето зюмбюли или фрезии. И мъжествено ще го поднесат на някоя баба. Толкова е романтично.

Не само 8и март се възражда, но и и карамфила. Вижте какво държи момичето най-вдясно. Дръжте сеее.

Случката тук е такава: няколко мацки седяха на спирката, след няма и 5 минути момчетата изскочиха от един трамвай и създадоха суматоха. Попитах ги защо за тези цветя, а момчето с букета ми обясни "миии, за да я целуна по бузката". Елементарно, глупав въпрос.

Забелязвам, че има нещо като възраждане на 8и март. Имам приятелка на 22 години, която го празнува, а майка й - не, защото го мисли за комунистически.

Тази година видях много момиченца, които до миналата година са празнували 1 юни. Тази година те вече се разхождат по Витошка с букети.

Аз не съм нито про, нито анти. Слагам тук само няколко снимки. Важното е, че времето беше чудено.

Сапунка 2

Когато седя на коленете му, допирам глава до челото му, а когато седна до него, се сгушвам в рамото му. В моментите, в които седим един срещу друг, вибрациите между нас играят, затоплят се и проникват под кожата и в кръвта на телата ни. Знам, че освен на мен, това харесва и на него. Ако не беше така, щях да съм скована и уплашена. И не бих могла да го приема.
Луната пътува заедно с нас, не можем да я задминем. Тя тича след полупразния нощен влак и грее точно през прозореца на нашето купе. Момчето, което обичам, спи на коленете ми. Едва ли има жена, която не би се почувствала най-щастливата на света, ако този, който обича, й се довери толкова. Усмихвам се, защото съм щастлива. Преди малко сме се чукали, а вагината ми още трепти.
На слънце препича, а под навеса е задушно и топло. До нас е седнала баба, която непрекъснато се оглежда. Стиска билета си и от скука не знае какво да прави. Понеже е нетърпелива, дори да имаше занимание, нищо нямаше да прави, защото нервите й не издържат на нетърпението. Тя сигурно сега си мисли, че автобусът ще дойде по-бързо, ако гледа към посоката, от която трябва да се зададе. След известно време обаче свеня стратегията и започва да го дебне – разсейва се известно време, зяпа нагоре-надолу и изведнъж с рязко движение на главата поглежда към все още празния път. Взира се известно време, после пак се прави на разсеяна.

Прекъсване за реклама

Излъгах, не е за реклама, а за нещо което снимахме с Ел снощи. Не си изяснихме за какво служи тази картинка. Което показва, че вече сме увредени, като си мислим, че нещо съществува, за да служи за нещо и да има някаква функция. УжасТ.

Сапунка 1

От днес започвам публикуването на сапунка. Това са текстове, които имат нещо общо с реалността, но какво е общото - знам само аз и няколко избрани:-Р. Подобни практики са известни на хората, предимно приятели, които ми четат блога воайорски.
**********************************************************************************

„Невероятно е колко малко време може да си прекарал с един човек и въпреки това той да означава толкова много за теб”. Когато изрече тези думи, той ме гледаше в очите. Каза изречението в кавичките запъвайки се, т.е. не го беше зазубрил предварително. Т.е. той е чудесен. Аз обаче се притесних, погледнах в земята и се изчервих. Несъзнателно, разбира се. Усетих как казвам „искаш ли да те вкарам в моя филм”, но не се чух. Когато се вторачих в лицето му отново, той кимна. Ако не искаше-нямаше. Ако не му харесва – можеше да откаже. Това е добре, защото ако станеше прекалено късо, излизането му оттам не можеше да се гарантира.

Някои пътувания имат нужда от билет. Ние си ги купихме от едно гише на гарата от жена, която дори не ни погледна. За да стигнем до мястото, където искаме, трябва да се прекачваме на много превозни средства, да видим много спирки.

Сапунка 1

От днес започвам публикуването на сапунка. Това са текстове, които имат нещо общо с реалността, но какво е общото - знам само аз и няколко избрани:-Р. Подобни практики са известни на хората, предимно приятели, които ми четат блога воайорски.
**********************************************************************************

„Невероятно е колко малко време може да си прекарал с един човек и въпреки това той да означава толкова много за теб”. Когато изрече тези думи, той ме гледаше в очите. Каза изречението в кавичките запъвайки се, т.е. не го беше зазубрил предварително. Т.е. той е чудесен. Аз обаче се притесних, погледнах в земята и се изчервих. Несъзнателно, разбира се. Усетих как казвам „искаш ли да те вкарам в моя филм”, но не се чух. Когато се вторачих в лицето му отново, той кимна. Ако не искаше-нямаше. Ако не му харесва – можеше да откаже. Това е добре, защото ако станеше прекалено късо, излизането му оттам не можеше да се гарантира.

Някои пътувания имат нужда от билет. Ние си ги купихме от едно гише на гарата от жена, която дори не ни погледна. За да стигнем до мястото, където искаме, трябва да се прекачваме на много превозни средства, да видим много спирки.

Мразя женомразки. Когато някоя жена ми каже "Аз нямам приятели жени, само мъже. Жените са подли, завистливи, на тях не може да се разчита", имам предвид, че пред мен стои екземпляр от точно този вид жени, от който тя твърди, че се пази. И се оказвам права в 90% от случаите.
Естествено, че ще е приятелка само с мъже. Те не са й конкуренция. Естествено, че ще се разбира с тях. Те са същия биологичен вид, но разликата в пола ги прави по-безопасни и тя е по-спокойна. Няма нужда непрекъснато да сравнява фигурата си, дрехите и възможностите си с тях. Те просто са мъже - т.е. колкото и да е, в известна степен са подвластни на нейното кокетничене и слабст. Дори щангистка може да изиграе беззащитност, ако е достатчно умела. Какво да говорим за обикновените жени, които не вдигат 100 кила от раз.
Истината е, че те са доста неуверени, след като непркъснато се сравняват с всяка срещната. С това мога да се примиря, не ме засяга, но злобата, с която се отнасят към другите от своя пол ме дразни безкрайно.
Ако веднага не станеш добра, ще заприличаш на някоя от тези.