Странности

Променливи настроения? Непредсказуемост? Странни желания?
Не описвам жена в състояние на предменструален синдром, не.
Описвам мъж в състояние на мрачно настроение. Когато той е кисел трбва да бъде оставен на мира и това го знае всяка що-годе умна жена. Все едно те са без бастроение с основание, а ние сме без настроение, но абсолютно безцелно, защото сме в капана на неконтролируемите си емоции. Тяхното е хлапашко, а нашето - предменструално. Не разбирам защо обвиненията за непостоянен емоционален барометър са насочени само срещу жените. Не казвам, че подобни изявления нямат основание, но мен лично повече ме вълнуват мъжките настроения, които са доста енигматични. Необясними са ми мрачни извления от типа "Не съм на кеф, остави ме на мира", последван от цупене с неясна цел. Или продължително взиране в една точка. Моментът, в който опиташ да разбереш причината за лошото настроение, става още по-зле. Той не иска да каже нито една конкретна причина и въпреки това успешно поддържа тягостна атмосфера като от диаболичен разказ.
Невероятни са.

Няма по-хубаво от това да отъркаме телата си и да попия аромата ти.
В главата ми си милиони миризми, сред тях са тези, които обичам и на тези, които съм обичала. Всеки път, когато дойде края на някоя връзка изпадам в абстиненция и постепенно забравям - изгарям снимките, картичките, лошите, но предимно хубавите моменти, които създават само болка. Забравям обожанието и подаръците си. Забравям какви обича да ме чука. Въпреки това аромата му се е кодиран някъде в мозъка ми и понякога, съвсем случайно, в слънчев или облачен ден го усещам някъде, върху някого, на някое кише. Никога не е същото, но тези миризми ми напомнят като негатив за истинските ми истории.

Как ми действа Коледа? Ужасно. Направо кошмар. А как ми действа изостаналата коледна украса в средата на февруари? Тази снимка е направена на бул. Васил Левски тези дни. Свети снежинката. Обзалагам се, че има и други такива места.

Непримиримо

Аз също мразя дупките по улиците. Дори мисля, че ги мразя повече от шофьорите, защото има дупки по тротоарите, между плочките, между паветата и изобщо навсякъде. Моите токове се

разбиват,

разклащат

и излющват,

а за това си струва да страдаш повече, отколкото за някоя кола. Всеки път, когато обувката ми потъне в някой процеп, ми се свива сърцето. Опитвам се да ходя почти на пръсти. Не съм някоя мърла, която не се грижи за токовете си. Обичам ги, гордея се с тях и искам да са мили и приветливи. Което няма как да се получи, ако им се налага да хлътват във всякакви недомислени плочки и павета.

Когато се прибера вкъщи, започвам с нежна загриженост да ги чистя и лъсна до блясък. Едва събирам смелост да погледна евентуалните поръжения по горките тях. А някои неща са непоправми, въпреки дружбата между мен и поне три обущарски ателиета.

Прихваната история

Има една жена, която работи на пазарчето за зеленчуци в моя квартал. Има вечно изцапани ръце и си вързва косата с бял ластек за шиене. Като от бабешки гащи. Не я харесвам. Не заради външниа й вид обаче. Просто тя е управите, собственик и снабдител на единствената сергия с плодове по-близо до вкъщи. Която е абсолютно непотребна за мен. Мандарините са винаги скапани, грейпфрутите - прогнили, ябълките са по-скоро като за прасета. В редките случаи, когато нещо от сергията става за купуване, тя менти в грамажа и е много нелюбезна. Веднъж си купих портокали, когато вкъщи се опитах да разрежа един, се оказа, че са леденозамръзнали. Честно, изглеждаха си ОК. Често кара мъжа си и сина си да й помагат, да да не киснат в кръчмата. Ужас. За мен обаче техните проблеми с алкохола не са причина да я харесвам, защото е груба и плодовете са гадни.
Обаче вчера чаках маршрутка. Спирката е точно до сергията. Тя седеше и си говореше с приятелка. Говореха високо, но и аз обичам да подслушвам истории. Тя разказваше "Толкова го обичах, просто цялата изтръпвах като беше с мен, не мога да ти опиша до каква степен беше всички за мен". Ааааа, Любовна история. Наострих уши.
Оказа се, че това момче е било гимназялна нейна любов. Класическа схема - те се харесват, родителите са против. В крайна сметка се разделили и тя страдала ужасно много. Каза, че никога повече не е бичала никой. Сърцето ми се сви. Седях си, вятърът завихряше прах по улицата, а аз й съчувствах неописуемо много и исках да са станали нещата щастливо или поне да е обичала пак след това. Реших, че жената всъщност е безкрайно нещастна, самотна и неразбрана. Толкова ми домъчня. Няма да започна да й купувам нещата, но започнах да й симпатизирам, вече втори ден гледам на нея по различен начин. Днес дори й дадох беналгин, защото каза, че я боли глава а аз, понеже подслушвам чужди разговори, се включих. Да помогна с каквото мога.

ScreenShootin'

Слагам го, защото е красиво.
Истински интересните неща са завладяващи, какво може да искаш повече от едно нещо. Арабските мотиви създават усещане за мистичност. Вижте галерията + другите проекти на артистите.