Нежно моте

Това е едно нежно моте, което снимахме с Ели на една гара. Аз леко го дразних, за да се получат по-интересни снимки. В името на изкуството.

Днес в маршрутката дочетох "Когато бях на пет се самоубих". Моментът, в който книгата свърши, се разплаках и продължих да плача по улицата като времето и като убита сърна. Карят е наистина тъжен и си мислех колко е нечестно и ч всъщност справедливостта е измислено от хората понятие, кухо и лишено от смисъл. И така докато не влязох в работа. Нарочно не казвам какво точно става, за да я прочетат и други хора. Разказва се от името на едно хлапе и е много интересна, наистина.
Тази книга я намерих на разпродажба, влязох в една книжарница, а пред мен се изправи огромна етажерка, наблъскана с издания на "Когато бях на пет..." Реших, че е цинично да се прави разпродажба на книги и си купих една. Която пък ме изнедада със смисленост.

Да искам подобни лепенки е много по-безопасно. Много полезни, хитри и удобни изглеждат, дано да вършат работа.

Too much passion
is not good for your health
Факт.
Ако си спокоен до издебиляване, ако не влагаш чувства и нежност, нещата няма начин как да не са наред. Защото дори да те зарежат, ще си спокоен като психопат преди вдъхновение.
Когато искам някого много и кожата ми трепти, съм безумно уязвима. Ако той е кисел, започвам да се притеснявам. Едва емоциите си между съзнателното и подсъзнателното, за да не ме залеят. Но пък когато заспя не мога да ги контролирам и те успяват да добият форма и изображение на отхвърляне и болка. Страстта е по-вредна от цигарите, не съм чувала емоциите да причиняват рак, но задържането им създава болезнен вътрешен хаос.

Когато чакам да ми се обадиш, излизам и си оставям телефона вкъщи,
забраям да го вдигна, седи до леглото ми, докато съм в кухнята, на пералнята, докато съм под юргана. Но не мога да престана да мисля за звъненето, което всъщност чакам и не мога да престана да се опитвам да създам психична връзка между мен и телефона, само за да се обадиш.
Цоп, каза телефонът като го изхвърлих в тоалетната.

100милиона смърти

(дори няма нормално звучащо множествено число)
Не се страхувам от нищо, от нищо. Със сигурност ще умра, което е доста успокояващо, имайки предвид милионите ситуации, в които на човек може да му се наложи да попадне. Винаги съм се опитвала да се поставям на мястото на различни хора. Но някои се намират така, че е доста невероятно да си го представя. Одавна си мечтая да усетя как е да съм осъдена на смърт в нощта преди екзекуцията. Със сигурност чувството ще е силно. Безумно е, но си мисля често за екстремни ситуации, в които някой може да се намира. Всъщност комфортът е заразен и успиващ. Но има способността винаги да се обръща на 180градуса и да те изкарва под студения дъжд да се освестиш.
Не казвам, че животът е страдание и че се гърчим. Не казвам нищо, освен това, че е интересен. И че аз не се страхувам от нищо и чувството на страх съм го усещала само насън, но не бях сигурна и тогава дали усещах моя страх или нечий друг.
Какво е да си преследван с кучета и да се криеш в канализацията на града?
Какво е да си на потъващ кораб?
Какво е да се метнеш отвисоко?
Какво си мислиш като не се отвори парашута?
Като си в стая, обхваната от пламъци? Може би трябва да викам, но аз не мога, аз се смея, когато е напечено се смея.
Защо се казва "Имаш един живот", дори този израз се е превърнал в лозунг на хедонистите и тези, които обясняват с него защо се напиват всяка вечер и се чукат като невидели. Смъртта също е една. И можеш да умреш само по един начин, при това веднъж.
И съм сигурна, на 100% съм сигурна, че дори в секундите преди да умра няма да вярвам, че се случва на мен и ще се колебая дали аз умирам или някой, на чието място съм се поставила.
Блаженството е в крайностите, малко след вдъхновението,вляво.

Много яка галерия можете да видите ТУК
(Говоря като Йода)

Жестове, жестове

Делничната изненада значи повече от подарък за рождения ми ден.
Неизпълненото обещание говори повече от вечеря на свещи.
Какво имам предвид? Две истории.
Един следобяд се разхождах с едно момче, което ми беше гадже тогава. Той имаше проблеми и беше притеснен и нещастен. Бяхме в началото на връзката си, а аз усещах колко е тъжен. За да го зарадвам, купих шоколадови сърчица в хубава опаковка и му ги подарих изненадващо. Той каза "Не знам защо си с мен изобщо". На следващия ден заяви, че ги е изял всичките наведнъж, не му били от любимите и му било станало лошо. Бях изумена. Не разбираше ли, че това са второстепенни неща и аз искам просто да покажа, че ми е мил. Още тогава се поусетих, че този човек никога няма да ме разбере и жестовете ми са излишни. Той не оценяваше моите опити да съм добра и метафизичните закони на милите изненади му бяха непознати. Но естествено, не взех тази поука предвид и си останахме заедно още известно време.
Всяка Коледа от работата ми организират парти. Споделих с моята приятелка Елена, че много се колебая какви бижута да си сложа. Около седмица по-късно, когато й бях на гости, тя ми подари брошка (направена от нея), в която веднага се влюбих и вече втори месец й търся нови и нови места по дрехите си. Тя не само разбра колебанието ми и ме изненада, но и беше изработила така бижуто, че то да пасне на моястил и нещата, които харесвам.
Всичко малко значи. До колко разбираш и до колко си добър. Дали споделяме една реалност или аз винаги ще виждам по различен начин и няма да мога да го обясня. Изненадите ме хващат за носа и ме отвеждат отвъд материалните неща. Някои хора искат да блеснат с жестовете си, а други - просто да зарадват близките си. Някои могат не само да ме изненадат, но и да изберат нещо, което наистина ще ми хареса. А някои виждат в шоколадовите сърца просто нещо сладко, от което да им стане лошо.

Мечтите са за да се сбъдват. Проблемът е, че реалността е направена от друг тип материя. Груба като лен. Трудносъвместима, но и с много дупки, през които да се вмъкват сбъднатите желания.
Реалността се развива. Променя се и на полупрозрачната трошлива сбъдната мечта, на която вече не гледаме като на нежна мечта ами третираме като груба реалност. На мечтата й се налага да възмъжее, да пусне мустак и да стане реалност. Как да й се радвам при това положение? Може да й кажа, че пак си я искам и си е моя любима,че може да ми вярва и да разчита на мен, че няма да забравя да й кажа добро утро, когато сутрин ми звънне часовника 10 пъти и едва след това стана от 4ия опит. През деня няма да забравя да се усмихна, когато тя глуповата и игрива се опитва да ми привлече вниманието, за да си гукаме. Вечер ще я напия и прибера безопасно, преди да си легне, ще й помогна да си измие зъбите (мечтата е пияна, не забравяйте), ако трябва аз ще й ги измия, а след това ще я завия.

Обичам красиви неща,
какво е красиви неща,
топло време, дремещо хлапе,
стъклени мъниста, скреж,
буркан череши, ароматна свещ, смачкани от секс чаршафи,
време - пещ в полето.

какво е

Снощи минах покрай травеститите на Македония. За стотен път се запитах дали клиентите им ги чукат злобно? Сигурно си падат по тях, но понеже мразят тази част от своята същност си го изкарват на малкото хора, които задоволяват този вид техни желания. ООтвратително. Гнусно. Не самите проституиращи травестити, а злобните мразещи себе си хора, които по някакъв начин нараняват другите, дори тези други, които изпълняват желанията им.
Това е като да изнасилиш феята кръстница след като ти е дала кристалните пантофки.