Преди малко време се заговорих с една колежка. Тя каза, че е тотално щастлива. Има бебе от два месеца. Има и мъж, с който се обичат. Има и работа, която я чака да се върне от майчинство. Изумих се приятно. Малко хора оценяват това, което имат. Затова и рядко разбират, че са тотално щастливи. Естествено, замислих се за себе си. Да си стискам ли палци да постигна моя вариант на тотално щастие? И как да се кротна при това положение. Самочувствието ми е до небесата, но това е само външно. Самооценката ми е реалистична. Аз непрекъснато искам. Получавам нещо, игря си, обичам го, усъвършенствам се. Но не мога да престана да искам още неща. Различни. Исках да пиша - започнах да пиша-пиша-усъвършенствам се - по дяволите, не ми е достатъчно. Сега имам още едно любимо нещо, с което пълня съботите и неделите и вечерите си. Убедена съм, че и то няма да ми е достатъчно, дори когато завладеем пазара. Понеже сега съм в разгара на манията, нямам идея какво ще е следващото. Дори като се замисля, май се изчерпаха нещата, които ми се отдават. Това е леко притеснително. Вероятно като се ичерпам, ще трябва да започна да оценявам тоталното си щастие.
Thursday, December 20, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
5 коментара:
Отдавна се каня да напиша един просторен материал за "синдрома искам" и "консуматорското общество". (даже не знам дали да го нарека синдром)
Може би принципът е следния - колкото повече неща има за искане и са известни в пространството, толкова повече на човек му се приисква да ги има.
има неща, които не се изчерпват. Пожелавам ти да ги откриеш скоро :)
за симеон:
имам предвид нематериални неща, а не материални.светът около нас по-скоро ни изкушава с материални приобивки, а не с умения примерно.
завладяването на пазара е леко измамно,докато кихнеш и вече трябва да се променяш.А току виж някоя сутрин се събудиш извън борда..
освен това крайно време е да попишеш за широката публика, не само за тази която пие чай :)
Post a Comment