Садо-мазо мисли

Не мога да разбера защо хората се възмущават от садо-мазо сексът. Мислят го за ненормален. Той е естествено продължение на съзнанието на хората. А то е или да тормозят, или да бъдат тормозени. Ако наистина държиш на някого и искаш да не го загубиш, трябва да му организираш страшен гърч. И по-добре да го осъзнаеш навреме, защото алтернативата е този мил човек, който харесваш, старателно да започне да се държи емоционално садистично. Уважението и търпението са пълна глупост, вегетиращото ООН е доказателство за това. Другото доказателство са естествените отношения между хората. Не страда ли самолюбието ви като някой ви казва, че не сте толкова яки и интересни, колкото си мислите? И не се ли опитвате енергично да го впечатлите? А не се ли отегчавате ужасно от тези, които ви разбират и са готови да ви помогнат? Колко са скучни поставящите се на мястото на другите. И балансираните и спокойни хора. И тези, които знаят какво искат. И тези, които са винаги до вас. Независимо какво става, дали имате пари, квартира и работа. Когато успеете да стъпите на краката си винаги може да ги разкарате и да намерите някой недоволник. Когото да обичате и да радвате с непрекъснатото си старание да го задоволите.
Добре, садо-мазо сексът тогава не е ли нещо естествено?