Обичам спокойните си сутрини, когато по пантофи изпълзявам от стаята си и с прическа на гном започвам да пия кафе. Скоро, много скоро една близка моя приятелка няма да има шанса дори да си помисли да има такива сутрини. Тя ще си има бебе. Ще бъде майка. Когто ми каза, аз можах само да изквича по телефона с едно "ИИИИИИИИИИИИИИИИ" и да я попитам "какво ще правиш сега". Тогава не знаех, че аз съм единствената извратена в компанията. Когато ми съобщиха новината като сапунени мехури се спукаха една определена категория мечти. Магистратура в Западна Европа, доброволец за няколко месеца в еко проект. Много време за курсове по танци, езици. Пътешествия без телефон. Обичам я, ще обичам и бебето. Просто съм откровена тук, но на нея не й го казах директно тогава.
Историята продължава обаче. Всичките ни приятели казаха "Ауу, колко хубаво, много се радвам за нея". Никой не помисли, че това е едно задължение, което дава и ограбва жестоко. Че тя ще бъде толкова натоварена, че вероятно скоро няма да я познаем. Че ще й бъде трудно да осъществи мечтите си, защото вярвам, те не се изчерпват със семеен живот. И съм изумена, че съм сама в мислите си.
Искам да се справи. И искам да бъде истинска отговорна майка, което вярвам, тя може. Мисля, че щастливата, образована, чувствителна майка-пътешественичка е най-добрата.