С изтръпнали нежни ръце, рисуваш по мойто лице, останки от минала нощ и сълзи от слонова кост....
Мисля, че нещо в тази песен разкъсва паравана ми, обвил лицето ми, мислите ми и емоциите ми. Припомня ми минали състояния, не случки, състояния, в които съм била преди да живея толкова много.
Благодарение на Drive like there is no tomorrow имаме няколко песни на Мъртви поети.
Тяхна песен, която и в момента мога да запея, е по стихове на Ерих Кестнер. Много красиво - Сама, ти си много самотна (в оригинала е сам, не сама, но сама се пее по-лесно)
по камъни в пътя безцелно се взираш, сънуваш покой, но едва го намираш,
желаеш любов, но го правиш без вяра..
и така нататък.