прелитах през седмиците само за да го видя. а сега тъгата на очите ми се е разляла и по лицето ми. спомням си топлите знимни вечери, когато вдишвах въздух и щастие от тъмния град по пътя към вкъщи. как блясъкът на лампите блести в гъстата нощ като моите надежди.
всичко е такава проза и е толкова банално. не знам защо заради едното чукане природата трябва да гарнира човешките отношения с чувства. и защо, по дяволите, не съм се родила маймуна. или птицечовка. Щях да се разгонвам веднъж-два пъти годишно, според атмосферните условия, да си се чукам рядко и жизнерадостно и това е.
Tuesday, October 02, 2007
жизнерадостно
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 коментара:
И аз това се чудя!
Кави са тия чуства дето ни изгарят!И на кого са му притрябвали?Не можеш да ядеш,не можеш да спиш,не можеш да мислиш,нито те радва красотата,нито чуваш птичките и вълните,чак залезът,дето с часове сте съзерцавали и той от огнен станал
банално червен.И като се погледнеш в огледалото-то от теб останали само едни огромни тъжни очи!Не предприемаш нищо,стоиш си и чакаш да се оправиш!Така де,нали от опит знаеш,че все някак си и този миг ще отмине и след малко ще стане минало!И за пореден път си обещаваш,да внимаваш и да спреш наивно да вярваш в чуства и да я караш просто "жизнерадостно,според атмосферните
условия"!
ако беше птицечовка,щеше да го правиш просто рядко-жизнерадостта е чувство,нали?
Post a Comment