Когато вчера бях на литературните импровизации в магазина за време и чай, установих за пореден път, че българите сме страшни бастуни. Не искам да обидя никой, но така си беше. Никой от нас не беше с литературни претенции, просто бяхме отишли да четем собствени неща и да се забавляваме, добронамерено. Въпреки това хората останаха сковани и много малко бяха смелите, които се включиха без да се срамуват и изчервят из основи. Въпреки това, импровизациите са, за да се пребори тази пасивност. Има надежда. Ето в блога на артишок малко снимки.