мисля, че съм загубила музиката на душата си. и съм ужасно безсърдечна. приличам на куха пластмасова кукла. нямам израз в очите. нищо нямам в себе си. всичко си е отишло, отчипвайки част от безплътните мои части. а аз дори не съм се съпротивлявала, пропуснала съм, мислейки, че това, което съм имала, ще се върне. и че всичко, кото ми се случва, няма да ме промени. всъщност, колкото по-силна ставам, толкова по-празна от смисъл се чувствам.