Коледна рекламофобия

Не знам вас,но мен адски ме дразни фактът, че всички елхички в София около президентството и градинката на народния са украсени от спонсори. миналата година бяха Кока Кола и Хуксварна. Тази - видях само как се украсява елхичката на Кока кола. Не че има нещо лошо да има и такива елхи. Но не е много представително в този район - м/у президентството, общината и зала София да има само такива.
Също така озадачаващо ми действа рекламата на Банкя, поставена на фонтана пред Президентството. Хубаво е да се поддържа, но трябва ли да е по този начин? Толкова ли институцията няма пари за него, че трябва да го отдава като рекламна площ?
И мисля, че в случая извинението "ми няма пари" не важи. Защото мърлявата работа и безхаберието си проличават първо в малките неща. А и не съм съгласна, че представителността на институциите е дребна работа.

Винаги съм се чудела кой търси грешките във филмите. Не мога да си представя да седна с листче и кадър по кадър да гледам какво става по сенките. Може пък самите кинокомпании да си пускат свободно тази информация като част от рекламата. И новият филм за Джеймс Бонд не е лишен от такива грешчици. Вижте ги тук.

Натиснете ТУК и ще видите историята на два пингвина хомосексуалисти, които си отгледали бебе пингвин. Не са го родиле ест, но са му били родители. Стори ми се готино и поддържа тезата, че децата отгледани от хомосексуалисти не е задължително да станат такива.

Мило, Бебе, Сладко, не ви ли дразнят подобни обръщения? Мен - адски много. Те са клиширани и безмислено лигави, но това не е голямата беда в случая. Те помагат гаджето ти да загуби идентичността си и да се прелее във всички останали "Мили", "Сладки", "Бебета" и "Слънца". Смесвайки се с тях, вече не е необходимо дори да си спомняш името му! Което понякога не е чак толкова лошо. Имах едно гадже, което на моменти изключвах как се казва. Тогава просто му казвах някоя от горните думи и всичко беше наред. Той беше доволен, че съм толкова мила и аз бях доволна, че съм решила проблема с изключването.

За някои неща думите имат бедни описателни възможности.
Защо не пробваме с музика?
Така са постъпили младите надежди на електронната муза dj KINK и dj Res.
Те използват песен, изпълнена от Пеньо от Биг Брадър 3 и правят музика.
Чуйте ги ето ТУК, забавно е. Поне на мен ми беше.

Нещата се развиваха абсолютно предсказуемо. Като бритпоп - парче.
Забивката тегнеше във въздуха. Аз се смеех високо, отмятайки глава назад, а той пускаше остроумия, които колкото и тъпи да стават, не ми пречат да се смея. Той не подозира, че аз виждах отстрани. Всичко, всичко беше тъпо, жалко, неизненадващо. А мястото - клиширано от много посещения на софийския ъндърграунд елит. Хайде, опитай да си оригинален, ще стане още по-предсказуемо.
Не се смея на тъпите ти шеги. Смея се на нас двамата. На абсолютната ти безпомощност да ме изненадаш. На инатенето ми да ти дам знак да продължиш напред. Смея се, защото толкова си се вкарал в реалността, че не разбираш колко е субективна и измислена от самия теб. На нежеланието ми да вляза на твоята вълна и вече да не си толкова абсурден.
Надявам се да ме посваляш пак, за да се посмея. Или ти, или някой като теб. Подобни се прескачат по масите, понякога падат под тях. Дори си приличате.

Моето число е седем, родена съм на седми.
Никога не оставям приятелите си.
За сметка на това, те понякога ме забравят.
Или разочароват.
Особено най-близките, на които винаги е много лесно да причиняват болка.
Никога не казвам, когато ме боли.
Нито когато съм самотна.
Малко могат да го разберат.
Освен ако не го пречупят през себе си.
А аз не мога да ги накарам.
Искам без да се налага да карам някого насила, да разбира как да е добър с мен.
Хората пълнят отношенията си с манипулация и насилие.
Гади ми се и ме уморява хитреенето надребно.

Не разбирам защо хората се дразнят на песента на ходжата от джамията до Халите. Мисля, че е много приятна и успокояваща. Днес минах оттам и беше приятно - ужасен ветровит ден, дрънчащи твамваи и песен, на неразбираем език.
Хората просто мразят и не разбират различното. Става дума за Наистина различното, а не за нещо, което правим, само за да се самоизтъкнем и блеснем.

Защо го правиш? Защо си губиш времето с глупости?

мислиш, че ще ме шашнеш, хахаххаха това беше лесно, паролите ми бяха еднакви.
мерси за това, че не ми хакна блога.
И играта. И мерси, че ме научи паролите да са различни. Loser