От много смях плача,
когато съм тъжна, започвам да се смея.
Искам да ме е страх по-често. Това би ме предпазило от любопитството ми и безразсъдните ми въздушни пориви. Но не става. Това чувсво съм го убила с детски ентусиазъм, на шега, за да мога да гледам какво ставав тъмния гардероб, под леглото, на тавана на вилата, точно под гнездата на лястовиците. За да мога да говоря на бурите и да се смея на светкавиците. За да дразня лошите кучета и да се сприятелявам с котета. За да мога да съм сама.
Какво съм загубила.

Суперхарактерно е когато някой реши да прави нещо - дори да става дума за някоя дреболия като блог например - да се намерят няколко, които, дори да не е тяхна работа, да решат да му пречат. Да се държат тъпо, да пишат идиотски коментари, дори да наричат текстовете ми полюции. Не разбирам защо не направят нещо свое, с което да се занимават. Или ако направят такова, други като тях ще им се смеят и подиграват и ще гледат да ги откажат? Сигурно това е причната да ги е страх. Много по-лесно е да пишеш анонимни злобни коментари, отколкото самият ти да рискуваш да попаднеш на такива.
Аз имам блога си и тук ми е забавно. Нямам претенции да съм технически грамотна и не мисля, че съм длъжна. Няма да престана да правя каквото си искам. Въпреки че получавам достатъчно секс. Значи единствената причина да правиш нещо, е да си недоебан?

Изкусителни неща.
Кафе, шоколад, нар.
Искам да съм доверчива. Да съм мила и добра. Да ти вярвам, че ме прегръщаш искрено, а не да се обръщам вечер на другата страна, за да проверя, дали ще ме гушнеш.
Аз съм хищник, ти си мойта жертва.
Жертва съм на хищника в себе си.
Следователно разбирам какво ти е.
Дори ти да не подозира това, което правя.

kim glowfish (01:49 PM) :
http://www.news-medical.net/?id=20735
Message was sent. User is Offline.
The message will be delivered when user goes Online.

evilo (01:49 PM) :
ooooo krai
evilo (01:50 PM) :
nqmq da govorq poveche po talahona
kim glowfish (01:50 PM) :
kysame?
evilo (01:50 PM) :
kysame
evilo (01:50 PM) :
ama pyrvo tree te ubiq
kim glowfish (01:50 PM) :
eeemi shtom e za dobro
evilo (01:50 PM) :
ili ti mene
evilo (01:50 PM) :
she vidim
kim glowfish (01:51 PM) :
aaa za da si dostavim kef
evilo (01:51 PM) :
e are de...
kim glowfish (01:51 PM) :
ami ne sme reshili-ti li me ubivash ili az
evilo (01:52 PM) :
mi moje vaimno da se izbiem
evilo (01:52 PM) :
apokaliptichno
kim glowfish (01:52 PM) :
no pyrvo trqbva da se sbiem,
kim glowfish (01:52 PM) :
az bez boi ne moga da jiveq
evilo (01:52 PM) :
dobre she te biq shtom iskash
evilo (01:53 PM) :
ti moe mi izvadish okoto
kim glowfish (01:53 PM) :
ami prestani i shte umra
evilo (01:53 PM) :
nqma problem
kim glowfish (01:53 PM) :
nali shte me ubivash
evilo (01:53 PM) :
e posle...be patient
kim glowfish (01:55 PM) :
auuu strashno
kim glowfish (01:55 PM) :
iskash li edin razkaz da ti pratq
evilo (01:55 PM) :
prati
evilo (01:55 PM) :
kato za posledno


I kim prati na evilo edin razkaz.
Ne moga da razbera, zashto taka blestqshto se razbirame? ima neshto.

back to inside

Ето ме пак. Направих много неща докато ме нямаше тук. Постепенно ще разказвам всяко едно от тях. Ходих до Пловдив, едно огледало падна върху мен, снимах си раните от стъклата, ще ги постна тук тези дни.

Забрани ми

Искам задръжки, които да преодолявам.
Искам забрани.
През целият си живот съм си позволявала крайности. С удоволствие избягвам да се вписвам. Мисля, че това е част от същността ми. Така съм си свикнала. И дори е част от имиджа ми. Създава конфликти с другите хора, които, дори да не ме харесват, винаги ме забелязват и запомнят.
Не се сещам за нещо, което искам, но не бих си позволила да направя.
Ще си изградя задръжки, за да си ги разруша. Най-забавно е да променяш себе си. При това само защото ти се е появила прищявка за това. Без ничие чуждо мнение да влияе на идеята ти.
А каква веселба щеше да бъде, ако бях с христиански морал и ценности и е диво Средновековие.