Това, което винаги искам да имам, е смелост и малко лудост. Не искам да се разделям с тази част от себе си. Никога. Дори за повечето хора те да са невидими. Въпреки безобидния си вид, аз не съм заек. Имам дух на тигър. В първия удобен момент. Смелост. Трябва да си направя татоо, което винаги да ми напомня това.

Това е

Понеже тази седмица ме прегази като бронетранспортьор и беше ужасно, случиха ми се гадни неща, видях гадни неща и разбрах гаднии неща, ще говоря пак за морето.
Много е хубаво да поркаш джин на плажа и да зяпаш наоколо. Прочетох сборник с разкази на Съмърсет Моъм. Плациках се като русалка, но изгорях като обикновено сухоземно момиче. Във Варна има много вятър, продуха ми главата от разни лоши мисли и помисли. На тяхно място дойдоха дойдоха още простотии. Въпреки това сега съм умряла. Не съм от живите мъртви, просто вътрешно съм умряла. Представям си много гнусно начинът, по който се чувствам. Като разложени откъснати водорасли, преседяли една седмица във вода. Мислите ми са умрели риби и медузи, загубили блясък и гладкост. Трябва ми време за да се подредя в предишния хаос. Мисля, че хората, които не мразя, са много малко. Тази вечер ще Blaze-вам с няколко от тях. Сигурно ще се родят безсмъртни истории, все пак и Тони сигурно ще дойде, а на мен с него ми е фън.
Сега да си разкажа какво вчера видях като се прибирах. Аз обичам да ходя към работа по Солунска и да се прибирам през Народния театър, площад Света Неделя, после през Позитано. Та на Позитано има един Китайски ресотрант, който човек, който иска да живее и утре не би посетил. Както минавах покрай него и зяпах вътре /защото аз много обичам да зяпам през прозорци, независимо от коя тяхна страна съм/ и изведнъж съзрях една китайска жена пред него, седнала на стол. Беше много красива гледка тя беше почти като от някоя манга, с бяло лице и лъскава черна коса, вързана на опашка. Беше вдигнала краката си на стола и беше ги кръстосала пред себе си. Бавно пушеше и гледаше в мрака. На раменете си беше наметнала бяла малка жилетчица. Като минавах покрай нея тя ме погледна странно и издиша пушек, който разми лицето й.
Сега ми се драйфа, само да знаех как да продължа.

Пътуване, море и Ladytron

С две думи-беше перфектно да пътувам до Варна, после-до Слънчев браяг /който като цяло е място за тъпня/. За четири дни си възвърнах усещането за свобода, което дава пътуването.
Обиииичам да тръгвам с променлива посока, без време за пристигане. Това се получава при пътуването на стоп. Този път обаче времето за пристигане беше определено, затова и пътуването беше по сигурния начин - с автобус. Въпреки това нищо не може да се замени с чувството, което те полазва, когато пристигнеш в ранната сутрин или късен следобед на гара или автогара в почти непознат град и огледаш атмосферата и вдишаш няколко пъти и можеш да поемешнявсякъде, защото не си тръгнал нанякъде. Ха, нямаш квартира, можеш да спиш в хотел, при познати и при новозапознати хора. Дори на пейката в парка, ако не те изгонят полицаите разбира се. Красотата на попътния вятър и слънце, късметът на пътешественика, това е чувството, което обзема тялото ти, свикнало на редовен начин на живот. Защото всекидневния ни живот, независимо дали пием зелен чай и си лягаме в 8ч или не се прибираме с дни и се чукаме като животни с първия налазил ни, е при всички случаи подреден и предсказуем, дори в своя привиден хаос и непостоянство.
Допирът на морето до гърдите ми, хадката вода ги кара да настръхват, после свикват. Соленото не е тъжно и сълзливо, то е зелено, свежо и живо. Това е морето, пълно с организми и микроорганизми, в което се къпах за пръв път това лято.
А сега за Ladytron. Беше перфектно. Вижте сайта, който наскоро е променен. Новият му вид е не по-малко интересен и сексуален.

За К. ми Янко с много му здраве*

*Този текст е за един конкретен човек. Той не цели да създаде неприятно чувство у приятелите, които четат блога ми. Ако не искате да четете глупости-не поглеждайте надолу. Който по някаква причина обаче иска още кенефни истории - нека види блога на evilo
Ким

Кура Ми Янко е един от милионите последователи на изкуството на САО по света. Практикуващите САО(С.пецифично А.нално О.смисляне) са известни с това, че мислят с ануса си, а горната им глава служи, за да не се шашкат околните хора, ако видят безглав човек. Основна цел при този начин на мислене е да се говори за ебане, лайна и курове, и путки заради самото говорене. Тези хора, като цхуят нещо. свързано с някоя от тези думи, настръхват от зловонен кеф до такава степен, че искат да отидат до тоалетната. Освен това за тях е важно да се използват такива думи на max, ако може-без връзка, нито смислова, нито смислена, нито измислена. Идеята е да си доставят върховен кенефен кеф, независимо от всичко. Защото ако много се напънат, не се знае дали последиците няма да са неконтролируеми и довеждащи до спонтанни ексцесии без да стигнат от WC-то.

На снимката:
Стилизиран нереалистичен образ на несъществуващата овца Египет

Абсент майндед

Това горе е една от чашите с абсент, които изпихме в петък, преди да се разреди с вода. Сега чак разказвам за това. Беше рядко забавно. Тони също беше забавен като мое гадже, с което гледаме стадо овце, които сме кръстили с имена на държави, за да може като кажем Отивам да видя Египет (например), хората да мислят, че отиваме в Египет. Така все едно вечно пътуваме. Странното е, че хората, на които разказахме, (не говоря за приятелите), повярваха, че има такова стадо. Един беше разочарован, че всъщност ние говорим измислици, когато най-сетне признах истината. Има две логични обяснения за това. Едното е прекрасноромантично. То е, че хората им се иска да вярват в подобни полуприказни истории, защото са детски наивни и вярващи в чудеса и странни неща. Другото е ужаснотъпанарско. То е, че хората са се извратили до такава степен, че идеята да си кръстиш овцете моля ти се с имена на държави, за да изглежда, че пътуваш по света (а всъщност си си овчарче-животновъд, може и прост селянин овчар да си), не им изглежда фрапиращо тъпа.

Тигър с нежни лапи fucked me.
Сложих ухо на гърдите му да слушам ритъм на тигърска кръв. Разглеждам кожата му с устни. Не познавам подобна такава. Свиквам с аромата му, за да мога да го позная. В случай, че мине покрай мен в парка, да се обърна, да затворя очи и да усещам. А после да го догоня. Захапвам ухото му, за да мърка. Опитвам се да дишам успоредно с него. Завесите от лен вързват вятъра, а аз нямам търпение да дойде бурята. Когато той отново ще ме разкъса.
Не знам как ме позна. Той извива гърба ми, кара ме да крещя и да стена. Казах му Не мога без теб.
Аз съм загубена птица. Вероятна патица.

Историята на деня

Има едно момиче, което работи в един магазин. Тайно я наблюдавам как гледа в земята под дългия си бретон на пони. Тя има кръгло лице, кръгли очудени очи и бебешки малка уста. Искам да хвана бялата й ръка и да я целуна по рамото. Толкова я харесвам, че като минавам покрай нея, блуждая с поглед и не я гледам в очите. Но понеже съм възпитана, винаги казвам "Добърденнн". Днес ми трябваше перманентнобързозалепващопрозрачно лепило. И отидох да си взема оттам, където тя работи. Казах "Искам някакво перманентнобързозалепващо лепило дето лепи всичкооо". Тя ме подгледна изпод бретона с кръгли очи и каза с глас, който ми причини шокинг: "Това е лепилото за вас! Лепи кожа, порцелан, метал и дърво. Не се разтваря във вода, следователно дори да се намокри, залепеното си е залепено. Прозрачно. Съхне бързо. " Все едно слушам безумните хора от рекламите на WCТелешоп. Гласът, интонацията, патоса, всико беше издокарала. Как ли се почивствах? Ами, изплаших се и побързах да купя лепилото.
п.с. то наистина лепи всичко, дори малко пръсти лепи.

годност

Обичам череши. Това си го мисля сега, защото сезонът на тези плодове заполчва да отминава. Те са съблазнителен плод, доста експлоатиран в поп-културата. Повечето мъже са като череши от някой плакат. Само че са безсезонни, целогодишни и служат за красота и съблазън. За разлика обаче от хубавите череши, те са като лошите - обикновено се оказват червиви. Важно е да ги разкараш, като започне гнусното червейско съдържание да се показва навън и да се получават сблъсъци. Хората си имат срок на годност, така да се каже.