Friday, June 30, 2006

I'm happy only when it rains

Искате да сте щастливи? Замислете се, наистина ли искате?
Аз се замислих за себе си и установих, че съвсем не съм сигурна. Защото бягам от това. Създавам си екшън, извършвам ексцесии спрямо себе си, злоупотребявам с търпимостта и ограниченията на собственото си тяло и емоции. Всяка възможност да си създам спокойствие ме изпълва с ужас. Започвам да се чудя какво ще правя по дяволите, ако ми е кротко такова, ако задоволя и се спра. Имам много неща и още повече неща, които бих могла да получа, само ако щракна с пръсти. Обаче ц. Мисля, че ако се успокоя, ще изглупея, панически се страхувам от това. Шок и ужас ме обзема, ще стана като друсан пор. Или пияна котка. I'm happy only when it rains, толкова добре ме описва тази песен! Харесва ми хаосът, който сама си създавам. Кара ме да се чувствам себе си и на място. Ако стана мило момиче с подредено съзнание, със сигурност няма да съм аз вече. Или до такава степен ще съм се изпонапрегнала*(май съм се изпонапрегнал-който слуша Анимационерите, знае този израз, другите-ами да са ги слушали), че нещо съм изтрещяла и съм се кротнала.
Засега, много се радвам, че не съм. Пълна съм с идеи и много простотии.
Ще имам всичко на света!

Tuesday, June 20, 2006

Нееее реално

Две деца се разминаха с мен по улицата. Те сцепиха вътрешната ми тишина. Все едно ме върнаха от различно измерение. Аз тъкмо мислех за себе си и за настроенията си. Харесва ми да мисля за това. Чувствам се обгърната само и единствено от собствените си представи.
Казах думата "измерение". Спомняте ли си костенурките нинджа? Имаше там едно измерение Х. Така ми се гледа това филмче. Мисля, че то вкара тази дума в речника ми.

Music in me


Тук можете да чуете и видите Bimbo&Lemar. Тяхната музика ме подлудява последните дни. Съвсем случайно попаднах на нея, докато ръчках в myspace. Какво да ви кажа за нея, освен чуйте я, това е my*spice последните дни! Тези двамата разкъртват. Оказва се, че дори да няма сцена в Молдова, има много яки Djs.

Saturday, June 17, 2006

Всичко се случва. Предимно в главата ми

Много е болезнено да чистиш стари смс-и, писани с нежност и страст. Ужасно е чувството. Като да изхвърляш стари мили играчки, за които вече няма място. А когато чистиш и се появи някой забравен вече, но когато си го получил, особено те е изненадал и накарал да се усмихнеш, се замисляш за миг, дали да не го оставиш. В същото време се усещаш, че нищо добро няма да излезе от подобно пазене. Плюшкин, пазещ емоции.
Понякога обаче това, което остава, е в теб. И си седи там, колкото и да го забравяш. Не знаеш кога ще бликне, дори може да те изненада. Паметта на кожата не е като тази на телефона. Бедрата си спомнят, обонянието, пръстите и устните също. Единственото, което искаш, е да им дадеш да се нахранят. Като скимтящи палета със слепи очи. Беззащитни и пухени. Неразполагащи дори с родословие.

Атоменергоремонт, Атомекспортстрой, Геопланпроект, Рискстройинжинеринг.
Събирам подобни думи, които освен, че са дълги и имат по три корена /поне/, звучат и доста соцреалистични.

Friday, June 16, 2006

Правилата на играта

Това е моят блог.
Ако мислиш, че е тъп - седи дома, чети Шок.
Ако искаш самоцелно да говориш за надървения си кур - не ти е тук мястото.
Ако по някаква причина ти е интересно и/или имаш какво да кажеш - уелкъм
Ако искаш да пишеш вече ще трябва да се регистрираш
Ще допълвам правилата в движение.
Свободата не винаги е хубаво нещо, радвам се, че го разбрах.
Ким

намерете си фън момичета

Попадайки на този сайт си помислих точно това. Не мога да разбера каква им е драмата на жените с това световно. Мъжете им гледали фотбол, голяма работа, да вземат и те да се занимават с нещо. Мисля, че трябва да са много наивни и шантави, да очакват от мъжа до себе си да ги забавлява. Според мен това е драмата на повечето момичета-че си нямат хоби/любими занимания, които да вършат сами или с приятели. Може дори да седнат да четат или да излизат по-често, да тичат в парка, ако искат дори да правят моделчета на самолети и да редят пъзели. Аз също не се интересувам от фотбол, но не намирам, че световната купа ме ощетява. Напротив, точно сега е по време на мачове имам удоволствието да се наслаждавам на празни софийски улици. Освен това, замислете се, по клубовете се останали само тези мъже, които не гледат фотбол. Какъв по-добър момент да си намерите такъв, ако изпитвате чак такава нетърпимост към тази игра?

Tuesday, June 13, 2006

усещаш ли разликата

Каква е разликата между забавление и удоволствие. Има думи, които не значат едно и също нещо, но не значат и много различни неща. Тези двете например. Как може нещо да те забавлява, без да ти бъде приятно. И как може нещо да ти прави удоволствие, но да не ти е забавно? Може би единствено гъделът може да те забавлява, без да ти е удоволствие. Замислям се. Да ме галят с перце от паун. Това е удоволствие. Може и оргазъм да е. Как да не ми е забавно? В същото време някаква отсянка на несериозност се усеща в думата забавление. Тъпо е, защото не мога да си представя сериозно удоволствие. Удоволствие без усмивка. Без бълбукащо вълнение. Палаво като крила. Заливащо с топла солена вода и разтворена светлина.

Friday, June 09, 2006

ооооо ели

бяхме на разходка с ели. тя предложи да си представяме хората като котки и започнахме.
видяхме една котка с розова капелка с цветета, загладена котка, чиста и дебела, без майтап.
друг котарак, слаб и с бели лапи хапваше кебапче в хлябче. Примигна и се прозина, докато го заобикаляхме.
рошав сив котарак рисуваше църквата св. седмочичисленици.
коте от ромски произход гонеше гълъби.
когато вече стана тъмно и тръгнах сама към къщи, сред тревата над подлеза на 5те кишета видях истинско коте да припка като сред зелените стръкове. то беше рижо, може би си е мислило че е тигър насред саваната. гъвкавото му като хамак тяло елегантно се извиваше между нежните му лапи. никой не беше така грациозен, хората са хора.

Wednesday, June 07, 2006

Шоконг

Този текст в американското онлайн списание Slate не само ми беше много интересен, ами и ме накара да се замисля за положението в България. За тези, на които не им се чете-авторът задава въпросът защо можем да приемаме пластичните операции за подмладяване и разкрасяване, но не и тези, чрез които хората да си докарват по-особен вид, на някои им харесва да се правят на хора-гущери и котки, други - да са целите надупчени и с татооси /като казвам надупчени, имам предвид много надупчени/, трети искат да си режат крайниците и т.н. Всички сме чували за жени, затворени в телата на мъже или обратно, казва William Saletan за транссексуалните и продължава с въпроса защо след като на тях може да им се правят операции за смяна на пола, защо на тези които искат да са котка или не знам си какво си да не може да го направят. Това, което ме шокна е точно в този цитат - ок, значи за американското общество е допустимо някой да си смени пола, може не всички да го мислят за нормално, но тези хора поне са приети. Следва въпросът за тези, които искат да правят по-непопулярни неща с телата си. Добре, а тук? За повечето българи дори обикновеният гей е откачалка, да не говорим за мъж в женски дрехи.

Закуска

Закуската за мен е като мантра. Правя си такава всяка сутрин и съм убедена, че е по-важна за доброто ми настроени от което и да било упражнение за концентрация. Мълча през цялото време, не обичам да ме прекъсват и заговарят, докато я правя или ям. Това е моята закуска гррр, не ме барайте за нищо, гррр, без нея не мога да открия нито изворите на мъдростта, нито златната среда. Винаги закусвам мюсли с кисело мляко, нарязан плод и лъжица мед. Перфектно е, не мисля, че ще ми омръзне. Имате ли други предложения за добра закуска, която сте си измислили вие? Моята аз съм си я измислила, не казвам, че някой друг не може да си прави същата и пак сам да си я е измислил, нямам такива амбиции, дори бих се радвала да открия човек с подобна пристрастеност. Но очаквам всякакви идеи. Само да няма бяло сирене, че го мразя. Но други може да го обичат, така че може да има все пак.

Friday, June 02, 2006

Розово морето, цикламено небето

Последните дни съм попаднала под влиянието на всепроникващия и обсебващ кич. Това го пиша и се наслаждавам на фосфорециращорозовите си нокти. Идеята за гердан от виолетки е прекрасна и много би била хубава в съчетание с розАво. А точещите се гумени бонбонки са ми любими, мога да ги дъвча и мога да ги разтапям. Дай боже всекиму много бонбони. Но не преди лягане, че болят зъби и ще дойдат Чук и Пук.