измервания

Това място е моят личен публичен дом. Място за разголване, което не създава реална представа за каквото и да било. Представата не може да се създаде от самото нещо, тя се превръща в себе си едва след като бъде пречупена през гледната точка на гледащия. Затова да показваш истинската част от теб е твърде амбициозна и утопична идея. Каквото и да покажеш, не знаеш как ще бъде пречупено. Моя публичен дом е пълен с пера, воали, маски и белезници.
Перата разкрасяват обикновеното.
Воалите покриват така, че да се разчитането става само с усет.
Истината е скрита като маска, за да крие същността си и да бъде трудно уязвима.
Белезниците свързват освен двете ръце на желаещия, и различните му образи, с които се представя.

there is no space and time

Когато се сблъскам с нещо, което не може да стане, имам чувството че надскачам времето и мястото дори събитията и пак го правя. Вероятно то наистина се получава някъде в някое космическо-земно измерение. Казвам го, защото не се чувствам свързана с това съществуване и тази реалност по линеен едноизмерен начин. Изобщо думата реалност не мога да я усетя. Мисля, че когато започна да я усещам, тя ще ме скове в значението си и ще ме лиши от усещанията за надскачане.