През разбитото сърце към материализма

Обичаш някого със страстта, с която дишаш. Толкова естествено. Още с първата прегръдка разбираш, че там ти е било мястото. Той се настанява в теб и ти пасва, а в теб бликват водопади.
Най-вероятно ще се окаже, че на този човек нещо му има.
Затова зарежи мъжа и си купи нови обувки. Червени като страст. Или черни като порочните ти мсли. Или кафяви като шоколада, с който топиш мъката. Или каквито искаш. Те няма да те разочароват. И нещо повече-ще те красят. Особено ако са от фина кожа, с високи токове, нежни нослета. Бижу, бижу. Сигурно ще са и скъпи, но няма да те наранят, поне не и като ги поразтъпчеш вкъщи. Защо са ни хора, има предмети, които можем да обичаме. Предполагам, че с натрупването на опит, ще обичаме все повече и все по-страстно. Секс? Може и без да обичаш. Излез с ботушите вечер и ще видиш колко мъже ще искат да ти докажат мъжествеността си. Ако запазиш страстта за обувките а любовта обърнеш към високата си заплата, освен задоволена, ще бъдеш и умна.

I don't know what to do with myself

Наистина скоро не съм писала тук, но това няма никакво значенние. През това време прочетох една книга- Франки Фърбо. Плачеше ми се през цялото време, защото това е животът, който искам да водя. Проблемът е, че моите разбирания за нормално и естествено си ми харесват, но и ме разочароват и ме карат да се чувсатвам самотна. Както си говорих с Нева, хората искат да живеят като по филмите. Но не го правят , защото им липсва смелост. Вместо това правят филми, които безумно им харесват, защото хората в тях се дъражат така, както те не могат да си позволят. Много жалко. Другата страна е когато давам свобода на мислите и чувствата, но се чувствам неразбрана от тези които обичам. За съжаление искам да ме приемат, защото ги обичам и без тях се чувствам самотна. Много е странно когато обичаш някого. Може никога преди това да не си се чувствал самотен и изоставен, но в момента, когато го заобичаш и него го няма, започваш да си самотен. Не знам какво да се правя. Още повече на фона на нещото, в което съм превърнала себе си. Вместо да се държа както и да било, не се държа никак. Нямам желание да говоря, а тези, с които все пак искам, не могат да понесат разширените ми зеници, когато ги гледам.

изтънчен

Дюлите са поетичен плод. За да се изядат, това трябва да стане с известна изтънченост и финес. Ароматът им е пълен с обгръщаща топлина. Подобно на мъхнатата обвивка и ласкавия блясък на кората, когато се полира.

фантазьори

Последната ми еротична фантазия.
Искам да правя палачинки гола. Представям си как се разхождам с удобното си бяло тяло из нечия друга кухня. Пръстите на краката ми са с червен лак, а бедрата ми са толкова гладки, колкото и гърдите. Ако правя палачинки, дали мъжът ще бъде по-склонен да ме гледа тайно без да се смущава?

целувки

Когато двама се целуват, как се разбират кой да направи първия жест и да си доближи устните? И как се разбират да започнат заедно? Изобщо могат ли да започнат заедно?
Много анализирах последната си първа целувка. Мисля, че първо се погледнахме. После не знам, движенето се усеща още преди да бъде направено.