*******

Колко е важно да бъдеш доволен

*******

Много съм банална

Така мисля. Защото мисля по банален начин и искам банални неща. Искам да ме прегърне силно и да се стопя в него, загубвайки очертанията си. Трябва ли да бягаме от желанията си? Кога трябва да ги зарием за да изгният в подсънзанието ни. Пречат ли желанията ни или са крайпътните ни лампи? Кога нещата, които искаме, водят към саморазрушение и ако не трябваше да свърши саморазрушението, щеше ли да бъде лошо да се живее в него?

История за рибката част 1ва /това не е заглавието/

-И чаша чешмяна вода за моята Ким
Марина е с коралово червена коса и теменужени очи. Всички на пристанището в крайморския град я познават. Не заради нея, а заради рибката, която носи със себе си. Златоперката Ким е червена на цвят, а Марина я носи нежно в буркан, с допълнително прикачена дръжка от здрава тел. Двете са самата прелест. Рядкост е някой в града да не знае за тях. А дори да не знае, все ще се намери редовнен посетител на пристанищните кръчми, който да му разкаже. За да може когато ги види, да разбере кои са те. Въпреки статута си на почти известни, жителите на града не знаят почти нищо със сигурност за Ким и Марина. Най-сигурните информатори са сервитьорките по кръчмите. Но те могат да разкажат само какво вечерят двете и как се държат по време на хранене. Което би могло да бъде вълнуващо само ако няма друго за разказване. Затова и се стигна до кръщаването на момичето-Марина. Въпреки сериозните подозрения, че тя не се е представяла на никого. Като цяло тя говореше когато си поръчваше обяд или когато се разминаваше с хора и казваше "Извинете може ли да мина" или когато общуваше с Ким. Въпреки това една от сервитьорките се кълнеше, че червенокоската се казва Марина. И докато се кълнеше се пулеше така достоверно с кръглите си очи, че нямаше как да не й се вярва.

списъци над масата

Какво ме дразни?
Когато някой, на който държа по някакъв начин, не ми отговаря на потърсването. Изпадам в бяс и отчаяние. В такива случаи започвам да се държа нелогично.

Мисля за себе си

Когато си мисля за себе си, обикновено се чудя.

Ким и мокрите мечти

Чука ми се. Искам да се превърна във вода, а той да ме допусне до себе си. Да проникна в порите му и да тека в кръвта му. Да не бъда вече аз, а чисто удоволствие, извън тялото ми, извън всекидневните усещания на сетивата. Един оргазъм не стига, искам да мина границата на физическата парализа на оргазма, който и без това ще се получи след като се търкам известно време между краката. Искам да трептя и да се преливам като нажежен въздух с аромат на тежка смола.

много прелестни картини

http://www.smartart.tk/
Преди малко една приятелка ми ги изпрати. Искам ги, всичките, дори ако няма къде да ги сложа, след като съм окачила всички стени + тавана, ще започна да маскирам с тях леглото и дивана и стъклата на прозорците и огледалата /за тях си избрах да се виждам като Вещицата, Сузана или някоя муза/

Какво стана снощи

Видях един приятел. Каза ми, че съм много хубава. Е, и преди съм била, но сега още повече.
Много мило, но защо се сети сега?
Ако беше само година по-рано, всичко щеше да се случи тоно на мястото си. По онова време бях мръднала по него, ние много си пазвахме и се привличахме. Но той си имаше приятелка, която никога не би зарязал, въпреки овчата душевност на момичето. Сигурна съм, че знаеше, че тя не става и че няма да се получи, обаче упорстваше. По дяволите, това адски ме нараняваше, но се успокоявах, че ще ми мине и винаги ще съм около него и това е Ок. Сега всичко към него ми е спихнало, не го искам, не мога да го приема. А той ми казва, че дори да не съм могла, той гледал на мен като "дългосрочна инвестиция". Толкова е глупав. Всичко е минало, поне за мен. Да беше мислил овреме, преди да ме лиши от чувствата, които ми ринадлежаха. ГРРРРРРРР много съм ядосана и малко натъжена. Все пак, лошо е да нямаш смелост, както той нямаше смелост да рискува.

сутринта към 12:00

Какво може да ме изпълни със свеж въздух и усмивка по това време?
Видях белия гълъб на квартала, тъкмо си мислех, че костите му вече се белеят, а духът му се метлее из вечните гълъбови висини. Надявах се генът да се окаже силен и да го видя в някое от следващите поколения. Но не, беличкият е още жив и ще продължава да разпространява своето днк напролет. А като започнат да се свалят гълъбите и заиздават своя нежен мъркащ свалителен звук, искаш да си го запишеш и да заспиваш с него. Дали на гълъбите им харесва да слушат докато ние се чукаме?

тазвечершното изглеждане

По всичко си личи, че това ще бъде много претенциозно начинание на една претенциозна ким. Днес обичам ппраскови и съм малко недоволна от няколко неща. Не обичам да не ме забелязват. Започвам да се правя на лоша, а всъщност нямам отношение към това дали ще съм лоша или добра. Не се насилвам да избирам.

ким мисли

мисля, че започвам. не съм сигурна много. предпазлива златоперка съм.